Без промяна в системата, наказанието е просто "измиване на ръцете". "Не става само с наказания", пишат от Института за пазарна икономика.
От прекалено много време насам сме свидетели на това как извършването на тежки престъпления, породили естествен обществен гняв, стават повод за законодателна вакханалия. Измененията в законите (основно увеличаване на наказанията) се извършваха светкавично. И това без криминологични анализи, без данни, без доказателства. Правеха се динствено като отговор на възникнало всенародно желание за мъст, или както го нарекохме ние просто, "за да си измием ръцете".
Настоящата власт, за съжаление, продължи тази порочната тенденция да се опитва да овладява и управлява обществени кризи със средствата на наказателното право.
Поредният пиян шофьор уби 15-годишно дете в София (видео)
Защо обаче това е сериозен проблем?
На първо място е опасно, защото може да наруши баланса при разделението на властите. Това означава една да се признава повече, за сметка на друга.
На второ място, макар да създава усещане за краткосрочно овладяване на остра обществена реакция, дългосрочно всъщност влошава средата. Представителите на законодателната и изпълнителната власт са напълно наясно с това. Това врърдение е синтезирано на съвсем достъпен език в получилата широка и единодушна подкрепа Концепция за наказателна политика (2020 г. – 2025г.), приета от МС.
Там се казва, че „увеличените размери на наказанията представляват и криминогенен фактор за извършване на по-тежки престъпления“,„постоянните [законодателни] промени засилват неефективността на наказателноправната уредба“. „Повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността“.
Игнорирането на основани на науката заключения осигуряват относително спокойствие (поне краткосрочно) на политиците. Но промяната на норми със санкционен характер не могат и не трябва да са автоматичен компенсаторен механизъм за задълбочаващото се недоверие на гражданите към правоохранителните и правораздавателните органи.
Пуснаха на свобода шофьора, блъснал и убил Ани и Явор на столичния бул. „Сливница”
На трето място - създава непредвидимост и правна несигурност.
И на четвърто, но не и последно място - създава усещане, че проблемът не е многоизмерен и комплексен, а е прост и е свързан единствено с налагането и изпълнението на наказания. Затова и гражданите си мислят, че той може да бъде решен с еднократно действие. Каквото, например, е промяната на Наказателния кодекс.
Каква всъщност трябва да е ефективната наказателна политика?
Ефективната наказателна политика на една държава далеч не се изчерпва само с наказателноправни средства. Тя включва превенция, превъзпитание, изследване на криминогенните фактори. Това е от особена важност, защото често са налице обществени спекулации, че човешката природа е преимуществено жестока. И затова заслужава реципрочна институционална жестокост. Но истинските криминогенни фактори всъщност са бедност, безработица, липса на адекватно образование, отчужденост, свръхнаселеност и др.
Т.е. ролята на държавата е да полага и комплексна грижа в редица области, в противен случай се превръща в обикновен палач.
Очевидно е, че само с наказателна репресия не става, а е необходима комплексна държавна стратегия за дълбоковкоренените проблеми. В затворите, например, алкохолът и наркотиците са достъпни. Но програми, които се грижат за лечението на зависими - няма. Националният център по наркомании беше закрит.
Никой не се интересува от това какво се случва с хората, постъпили в болници след прекомерна употреба на алкохол или наркотици. Дали това е инцидентен случай или хроничен? Т.е. дали не следва да се проследи?
Тийнейджърки дишат райски газ посред бял ден (видео)
Непълнолетните имат лесен достъп до алкохол и наркотици. Така институционалното безсилие на практика създава условия за задълбочаване на проблемите вместо държавните ресурси да се впрегнат в разрешаването им в зачатък.
Не е необходимо да е сложно
Понякога мерките могат да бъдат ефективни и без да са особено сложни. В някои държави, например, се използват системи за блокиране на запалването на МПС. Това става чрез измерване на дъха. Системата не позволява стартиране на двигателя, ако водачите имат висока концентрация на алкохол над определено ниво (обикновено 0.02). Това е ефективна мярка за хора, осъдени за шофиране в нетрезво състояние, алтернатива на отнемане на книжката. А могат да се ползват и като превантивни мярка в МПС, превозващи стоки, публичен транспорт и т.н.
И това е само един прост пример за това какви мерки могат да се вземат. Разбира се, това означава събиране на надеждни, периодично актуализирани данни, информиращи ефективни държавни политики, които да бъдат следвани неотклонно.
Ако не се предприемат навреме редица мерки в комплексни сфери на институционалния живот (здравеопазване, образование и др, а не само в наказателното право и то единствено с увеличаване на наказания), общественото желание за мъст и кръвожадност може да не се канализира градивно в граждански мониторинг и изискване за ефективна работа на държавните органи. А вместо това да се изроди в жестока саморазправа, на каквато вече станаваме свидетели.
"Измиването на ръцете" е само временно "решаване" на един дълбоко закостенял проблем, който седи от много години в съдебната система. Наказанията за пияните, дрогираните, неадекватните, които убиват било то на пътя или някъде другаде, вече не са достатъчна мярка. Системата изначално е сбъркана. Необходима е промяна, много по-мащабна от "лишаване от свобода за 5 години".
