Политическият риск в България остава висок и има опасност, за която не се говори, според The Economist. Днес "Дневник" цитира основната оценка за страната ни, направена от "Economist Intelligence Unit" преди няколко дни.
Според експертите от авторитетното издание, въпреки че политическата криза, изглежда, временно отшумя, рисковете за политическата стабилност остават значителни. Обществената подкрепа не се е променила значително след парламентарните избори през април 2023 г. И съставът на парламента няма да се промени значително при предсрочни избори.
Това е една от малкото причини, които държат сегашното правителство на власт."
ООН: България е на първо място в света по спад на населението
В оценката се казва още, че "търканията между двете най-големи партии в парламента, които подкрепят правителството - ГЕРБ и коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България", ще се изострят, колкото по-дълго съществува коалицията. Следователно разработването на политики ще бъде бавно и реформите ще се приемат със закъснение".
И още
Авторите на пакета от анализи смятат, че "мащабни антиправителствени или друг тип протести, блокиращи нормалния живот, са малко вероятни през 2023-2024 г." И че правителството едва ли ще падне през този период, което не намалява риска от предсрочни избори.
"Дневник" припомня, че подобни оценки се правят от аналитичната група четири пъти в годината. В края на третото тримесечие сценарият за рухване на правителството и подновяване на нестабилността догодина е с висока вероятност.
Първият повод, по който може да се увеличат търканията между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България", е т.нар. ротация през февруари 2024 г. А последиците от падане на правителството след близо половин година ще се утежнят, ако това стане преди приемането на промените в Конституцията.
Друг сценарий с висока вероятност да се случи е забавяне на достъпа до фондове на ЕС и отвъд края на 2023 г. Дава се пример със съдбата на Плана за възстановяване - одобрен от Европейската комисия през април миналата година. В него е предвидено отпускането на безвъзмездни 6.3 млрд. евро за инвестиции. През януари 2023 г. парламентът даде мандат на правителството да опита да предоговори част от ангажиментите за т.нар. декарбонизация. Това увеличава вероятността тези средства да не бъдат разпределени до Нова година и да се случи през 2024 г.
Анализаторите насочват вниманието и към риск с висока вероятност в сферата на сигурността, за който в България практически не се говори. А тя е в Европа да започне вълна от свързани с Русия терористични атаки. Този риск ще остане висок, докато войната в Украйна продължава и западните страни подкрепят Киев, смята The Economist.
