За втори път съдът оправдава адвокат, който е отдал под наем стая на проститутка. Това показа проверка на news.lex.bg.
Журналистката, която се представи за проститутка и разкри мрежа за търговия с хора
През пролетта на миналата година районният съд осъди столичния адвокат Иван Иванов условно на година и половина затвор. Но през октомври Софийският градски съд го оправда, след като прие обвинението за недоказано. А деянието – за несъставомерно. След това обаче Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата и върна делото на друг състав на СГС заради непълен анализ на доказателства. Като подчерта също, че няма спор за това, че отдаването на стаята е съставомерно.
При новото разглеждане на делото съставът на градския съд с председател Даниела Борисова, Милен Михайлов (докладчик) и Яна Панова отново е оправдал адвоката. Какви са мотивите на съда тепърва ще стане ясно, но присъдата е подписана с особено мнение от съдия Борисова.
Обява за стая под наем
Случаят, който е от 2020 г., когато адвокат Иванов пуснал обява за отдаване под наем на стая от апартамент, който ползвал за съхранение и на адвокатския си архив. В присъдите и на двете инстанции беше прието за безспорно, че стаята е наета от проститутка, която плащала наем от 600 лева и водела там клиенти. Спорният въпрос е за това знаел ли е адвокат Иванов за какво се използва помещението. За изясняването му обаче не помогнаха показанията на жената, наела стаята, защото първоначално в досъдебното производство е дала показания пред съдия и е признала, че се е срещнала лично с адвоката и му е казала за какво ѝ е стаята. Но след това по време на съдебното следствие отричала да е споменавала, че ще води там клиенти. Дори посочила, че е пратила посредник за подписване на договора за наем.
"Не вдигай много шум"
Районният съд изясни, че адвокатът и съпругата му ползвали апартамент на ул. „20 август“, в близост до пл. „Македония“, който бил собственост на фирма, управлявана от майката на жената. Проститутката попаднала на обява за отдаване на помещението. Според първоначалните ѝ показания се срещнала с Иванов и го информирала, че проституира. Както и че се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той ѝ предложил една от стаите срещу наем от 600 лева, като можела да ползва банята и тоалетната. Жената се нанесла и клиенти идвали в апартамента почти всеки ден.
Районният съд прие за установено, че Иванов е знаел какво става в апартамента. Тъй като имало случаи, в които е засичал наемателката си как посреща и изпраща различни мъже. Отделно я бил предупредил да не вдига много шум, докато е с тях. Впоследствие дори претендирал за допълнителни 20 лева на ден за потребление на вода, защото много често ползвали банята. Жената първоначално се съгласила. Но след като няколко дни нямала работа, преценила, че разходите ѝ са прекалено високи и през юли напуснала апартамента.
"Нямах представа"
Посетители на проститутката и съсед в кооперацията също са дали показания, в които потвърдили, че въпросната стая е ползвана за проституция. Съсед е свидетелствал, че жената е посрещала посетителите си гола или по бельо. Именно той подал сигнал в полицията, по който започнало разследването.
Адвокат Иванов пък твърди, че нямал представа, че стаята ще се използва за развратни дейности. Тя била наета от момиче, което се представило за студентка. А не от проститутката. Едва когато го извикали в полицията разбрал за какво става дума.
Защитна версия
В мотивите към първата оправдателна присъда СГС прие, че наемателката не се е срещнала с адвоката при сключването на договора за наем. А е изпратила приятелка, която взела и ключа за апартамента. Заради противоречивите ѝ показания за това дали е признавала пред Иванов, че е „платена жена“. Или никога не е споменавала с какво се занимава, градският съд изцяло отказа да ги кредитира. Като написа, че са „хаотични, разнопосочни и не намират опора в други доказателства по делото, поради което са и негодни да послужат за постановяването на осъдителна спрямо подсъдимия присъда“. Градският съд обаче не повярва и на обясненията на адвокат Иванов, че изобщо не е отдавал стаята на тази жена. Като подчерта, че става дума за изграждане на защитна версия. Според СГС обаче от останалите събрани доказателства не може да се направи единствен извод, че Иванов е знаел, че отдава под наем помещение за проституция.
снимка: iStock
Несъставомерно деяние
Градският съд реши също така, че дори и деянието, за което Иванов е предаден на съд, е несъставомерно. Няма данни системно да е предоставял помещението и то на различни лица. Той е подсъдим по чл. 155, ал. 2 от НК, която гласи, че „който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева“. Според градския съд, за да е съставомерно деянието, Иванов трябва повече от три пъти да е предоставил под наем помещението. А в случая е доказано еднократно предоставяне. И то на едно лице, без знание за осъществяваната в него дейност.
„Еднократното предоставяне на помещение, макар и за продължителен период от време, не може да дерогира изискването на закона за системност. Тоест за предоставяне на въпросното помещение за повече от три пъти и то на различни лица“, гласяха мотивите на съда.
Какво каза ВКС
След като прокуратурата протестира оправдателната присъда на адвоката, върховните съдии Галина Тонева (председател на състава), Надежда Трифонова и Димитрина Ангелова (докладчик) я отмениха. И върнаха делото на друг състав на СГС (виж тук).
В решението си ВКС написа, че въпреки декларацията на градския съд, че показанията на наемателката са преценявани в съвкупност с останалите доказателства. Съдът ги е разгледал изолирано. Като се е задоволил с техен преразказ. Констатирал е, че са „ненадежден източник на информация“. И ги е определил за непоследователни, нестабилни, нехомогенни, вътрешно противоречиви, объркани и несигурни. Върховните съдии посочват, че тези характеристики, освен че са пресилени, могат да се отнесат само към показанията на жената в съдебните заседания. Но не и към тези от досъдебното производство, дадени пред съдия. Според ВКС градският съд е можел да прецени на кои показания на свидетелката да се довери, ако ги съпостави с тези на съседа на подсъдимия, който също е казал, че Иванов е знаел, че отдава стаята на проститутка.
„Чрез неизвършване анализ на съдържимото във всички налични по делото относими доказателствени източници и несъпоставяйки ги помежду им, изрично заявявайки кои и защо кредитира и кои – не, въззивният съдебен състав се е поставил в невъзможност ясно и безсъмнително да изрази своята воля, обективирана в постановената присъда. Непълният и едностранчив анализ на доказателствените източници. Включително и чрез тяхното съпоставяне лишава от мотиви постановения второстепенен акт“, се казва в решението.
Отхвърлена теза
Върховните съдии отхвърлят и тезата на втората инстанция, че деянието на Иванов е несъставомерно, защото е отдал стаята под наем само веднъж и на едно лице.
„Еднократното отдаване под наем на процесната стая, ползвана от С. в продължение на повече от два месеца, в която тя е предоставяла многократно (повече от три пъти) сексуални услуги на различни лица от мъжки пол. И за което помещение тя е заплащала ежемесечно наем. А от определен момент и ежедневно по 20 лева за ползване на вода, определя наличие на обективния елемент от състава на престъплението“. Това пишат върховните съдии. И допълват, че неправилно градският съд е приел, че Иванов е трябвало повече от три пъти да отдава помещението под наем и то на различни лица. ВКС посочва, че вложеният от законодателя смисъл е съвсем друг. Тъй като предоставянето на помещение на повече от едно лице за развратни дейности е квалифициращ признак (чл. 155, ал.3, т.5 от НК). А за съставомерността на деянието е ирелевантно дали е извършено със сключването на един договор за наем, или с няколко.
"Условия за разврат"
„Релевантна за обективната съставомерност на деянието е систематичността на извършваните блудствени действия и/или полови сношения в това помещение. Това може да е предоставено с еднократен акт от собственика, владелеца. Или ползвателя на друго лице за определено или неопределено време, за сношения с различни партньори. С предоставяне на помещение за полови сношения или блудствени действия не между една двойка партньори с установени трайни сексуални отношения помежду си. А различни такива, деецът създава условия за разврат, която деятелност всъщност е криминализирана“, заяви в заключение ВКС.
