Разследваща група показа как Русия е взривила складове в България през 2011 година. Преди близо 12 години, ноември месец, войскова част 29155 на ГРУ взриви склад за боеприпаси в Ловнидол, България, съдържащ артилерийски снаряди, предназначени за Грузия. Това беше първата известна терористична атака, извършена от екип наемни убийци и саботьори. Те по-късно ще отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, български търговец на оръжие в София. И ще взривят множество други складове и сгради в териториите на НАТО, пише Дневник.
"Новичок" в България? Третият заподозрян по "Скрипал" е идвал точно преди отравянето на Гебрев
Разследващата група "Белингкат" разкрива нови подробности и конкретни имена около експлозиите в погребите край севлиевското село Ловнидол. Както и за покушението срещу оръжейния търговец Емелиян Гебрев. Както и саботажи в други страни от Европа, в които "убиха или раниха десетки цивилни и доведоха до експулсирането на руски дипломати".
Руското издание The Insider се е сдобило със записи от пътувания и изтекла кореспонденция от членове на поделение 29155. То сочи тяхната вина за първата атака в България и отчасти отговаря на въпроса защо толкова много от тези оперативни служители заемат високопоставени политически позиции в режима на Владимир Путин.
Делото за отравянето на Гебрев е обвито в пълна секретност
Кой стои зад операциите?
Ключовата фигура зад всяка от тези "черни операции" е ген. Андрей Аверянов, който сега е на 56 години. Той е командир на поделение 29155 и наследи значителна част от империята, доскоро принадлежала на Евгений Пригожин. Като разполага с личното доверие и покровителството на руския президент Владимир Путин, допълват "Белингкат" и The Insider.
Имейли от електронната поща на помощник на Аверянов показват, че малко след посещение в Молдова през март 2011 г. Аверянов се връща в Москва и с четирима подчинени отива в Краснодар. Там започва сюжетът за взривяване на българската партида боеприпаси. И той обявява съревнование между трима от хората си да измислят устройствата за това.
Появяват се три версии, задействани с дистанционен детонатор. Като са в комплект с пълни технически характеристики и снимки на какво прилича основната инфраструктура за всички прототипи. Електроника тип "Направи си сам", платка от модифицирана аларма за кола. И трите изглеждат на снимките набързо сглобени, със стърчащи в разни посоки жици и обилно използване на скоч лента.
Какво са създали?
"Според конструктивните си характеристики, този продукт има механичен часовников механизъм с продължителен обхват на активиране. И предпазител, който осигурява безопасност при работа с уреда на всички етапи". Това пише майор Владимир Моисеев на Аверянов в документ, озаглавен "Приложение № 1".
Моисеев допълва, че обхватът на детонатора е от 300 до 700 метра. И посочва времето за детонация след активирането му - между 5 и 55 минути. "Продуктът е готов за употреба", пише той на Аверянов.
Техническите параметри в документацията описват устройство с тегло 3 кг., размери 40/11/7.5 см и захранване с батерии от 1.5, 9 и 12 волта. Действието му е елементарно - след пренасяне с включен предпазител то се поставя на нужното място, настройва се на определено време и след като таймерът го отброи, се активира електрическото захранване на дистанционния детонатор в очакване да получи сигнал за експлозия.
ГРУ, „Скрипал“ и Гебрев – отговори на въпросите, които си задавате
Каква е била причината?
Половин година по-късно, през октомври 2011, хиляди артилерийски снаряди от времената на Съветския съюз са подготвяни за изпращане в България от чешки склад за боеприпаси до малкото селце Врбетице в Чехия. Съоръжението е собственост на дъщерно дружество на чешкото министерство на отбраната. Но има договор за дългосрочно отдаване на от чешката компания за търговия с оръжие IMEX. Сред нейните клиенти е българската EMCO на Гебрев.
По това време Грузия усилено търси 152 мм снаряди и ЕМСО. Един от големите европейски прекупвачи на муниции в Европа, според "Бенигкат", се свързва с IMEX да подготви за превоз към България хиляди от този тип артилерийски снаряди между 4 октомври и 4 ноември 2011 г. Гебрев казва за The Insider, че не е поемал ангажимент да продаде мунициите на Грузия. Но допуска, че Главното управление (военното разузнаване, по-известно като ГРУ) на Русия може да е подозирало, че те в крайна сметка ще се окажат в тази страна.