МОН подготвя важен пакет от промени за учениците и учителите, стана ясно от брифинг на образователния министър проф. Галин Цоков.
Ще се въведе ново входно равнище за учениците от 9-и клас. Ще има и изходен тест за осмокласниците - за усвоени умения по различни предмети, а не върху конкретен материал.
Новите тестове ще важат от 2024 година и очевидно се въвеждат във връзка с по-доброто представяне на учениците ни на тестовете PISA, разкрива Цоков.
"Предвиждаме от началото на следващата учебна 2024/25 година да се въведат входни равнища за завършващите 8 клас и започващите 9 клас по основните предмети - български език и литература, математика и природни науки. Те ще са свързани отново с PISA задачи и тестове, насочени към установяване на уменията и възможност за решаване на практически проблеми от страна на учениците.", посочи министърът.
Това е една от новите промени в обучението в училищата, които министър Цоков представи. Той обобщи и предприетите действия през първите шест месеца на управление в сектора "Образование и наука", набелязвайки краткосрочните и дългосрочни реформи, по които работят с екипа му.
Започват и поетапни промени в провеждането на националните външни оценявания (НВО).
Промените са анонсирани ден преди публикуването на глобалното изследване на знанията на 15-годишните ученици PISA. То се провежда на всеки четири години. За да се представят по-добре българските ученици в следващото издание на изследването, МОН ще оказва специална подкрепа , но само на училищата, участващи в него. Любопитно е, че не се предвижда подкрепа за всички училища и ученици, както би било логично, ако се търси наистина усвояване на умения. Ще бъдат разработени и специални модули към националните програми, които да са свързани с подобряване на уменията на учителите и на учениците за работа със специфичния формат на въпросите от PISA.
3-те основни проблема на българското образование (“Коментарът на “Господарите”)
Стандарт за качество
Екип от над 70 експерти работи по изработването на стандарт за качество.
"Разбирането за качество в нашето училищно образование е свързано с развитието на силните страни на детето и на ученика. Разработихме две рамки за качеството - едната в ранна детска възраст, а другата - в училищното образование. Новото, което е свързано с този стандарт е, че една година ще се използва стандартът чрез национална програма. През учебната 2025/2026 година той ще бъде въведен след обсъждане със социалните партньори.", каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Готвените близо две години промени, свързани с учебните програми, също са готови.
"Направихме първата стъпка за олекотяването на учебните програми по отношение на тяхната фактологична сложност и трудност.", обясни проф. Цоков.
Министърът обърна внимание на промените в подзаконовите нормативни документи. Сред тях на наредбите 10 и 11 за оценяване и организация на дейностите в образователните институции.
"Направихме и важни промени в наредба 16 за конкурсите за директори.", каза министърът. Той уточни, че до ден ще подпише окончателния вариант на тези промени и те ще влязат в сила.
И още промени
Наредбата за приобщаващо образование също предстои да бъде окончателно променена. Ще се наложат и изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. МОН работи и върху изменения в наредбата за статута, квалификацията и професионалното образование на учителите, училищните директори, за да подобри подготовката на учителите и начина на тяхното оценяване в хода на професионалната им дейност.
Просветният министър съобщи, че с екипа му подготвят и сериозни промени, свързани с езикова подкрепа и интеграция.
"Направихме значими промени в Закона за професионалното образование и обучение. Те ще дадат ново ниво на развитие на професионалното образование - ще има и нов списък на професиите.", каза още той.
Има се предвид продължението на програмата за дуално обучение, което идва и в лицето на т.нар. проект ДОМИНО – 2, подкрепен от швейцарското правителство. ДОМИНО - 2 предвижда да бъдат въведени 15 нови професии с дуално обучение и по този начин да нарасне възможността да бъдат задоволени потребностите на бизнеса и училищата. Това стана ясно още в средата на миналия месец. Тогава представители на МОН представиха резултатите от дейностите, изпълнявани към Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
По същата програма министърът на образованието и науката съобщи, че от МОН са успели изготвят платформата "Дигитална раница". 17 000 учители са преминали обучение за тази платформа.
Той съобщи, че се работи и по промяна в Закона за висшето образование и за даване на възможност за тригодишни бакалавърски програми.
