Програмата за международно оценяване на учениците PISA обяви резултатите от последното издание на проучването през 2022 г.
Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Данните показват, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) e тест, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и се провежда през три години. Проучването обхваща 15-годишни ученици от цял свят. То оценява степента на придобитите от тях ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в социалния и икономическия живот. Осмото издание на изследването трябваше да се проведе през 2021 г., но заради пандемията от COVID-19 беше отложено.
Синдикатът на учителите: Олекотяването на учебния материал е наложително (видео)
Над 7 хил. деветокласници от 200 училища в страната участваха в изследването през 2022 г. Основната оценявана област е математическата грамотност. Тестът проверява също уменията за четене и природни науки.
Пето и шесто равнище в скалата на PISA са високите постижения, а първо и второ показват ниските резултати. Делът на учениците с високи постижения на пето и шесто равнище е незначителен. Едва 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки. Резултатите на българските ученици за 2022 г. и в трите области на изследването са сравними с най-ниските им постижения до момента. Те са значително по-ниски от средните резултати за ОИСР, коментират от Института за изследвания в образованието.
Средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене и почти същите като през 2018 г. по природни науки, се казва в доклада на ОИСР за България
По математика българските деветокласници са постигнали 417 точки. По-ниски резултати имат само Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България е САЩ.
В България 46% от учениците са постигнали поне второ ниво на владеене на математика, при средно 69% за страните от ОИСР.
Ден преди публикуването на резултатите от изследването МОН обяви мерки за повишаване на резултатите в борбата с ниската функционална грамотност. Сред тях са създаване на допълнителен модул в националните програми. Той е насочен към учениците и квалификацията на учителите да преподават и подготвят задачи по формата на PISA. Kакто и въвеждане на национални входни нива в девети клас по български език и литература, математика, природни науки с практически задачи по модела на PISA.
Предвижда се и допълнителна подкрепа за училищата, за да се повишат резултатите в следващото издание на изследването през 2025 г.
Коментарът на "Господарите"
Проблемите на българското образование са дълбоки и многостранни. Въпреки че подготвяните мерки от МОН показват воля за промяна, от съществено значение е да се изведат и причините за тревожното представяне на учениците ни.
Трябва да се установи комуникация с младежите и да се разбере дали става въпрос за незаинтересованост към преподавания материал, липса на подготовка или проблеми с преподаването.
От друга страна съвременната социална среда е изключително динамична. Чрез интернет и социалните медии младите имат невиждан до сега достъп до информация и забавления. Това несъмнено оказва влияние и създава дупка между тях и образователните институции. Затова е особено важно националната ни програма да се адаптира към нуждите на новото време.