Nexo заведе дело в САЩ срещу България, прокуратурата и Министерство на финансите. Новината бе съобщена за първи път от BIRD. "Още преди година, след масирания прокурорски рейд в българските ѝ офиси, от фирмата обявиха, че ще съдят държавата за над 1 милиард долара. И ето че заплахата далеч не е била празни приказки", посочват те.
И Nexo се оказа просто PR акция – делото е прекратено
Делото по иска на Nexo е заведено на 18 януари. Към момента не е ясно за каква сума ще са претенциите на компанията. Още не са приложени и материали. Българските МФ и прокуратура изрично са посочени като ответници.
Действително крипто компанията Nexo обяви точно преди година - на 22 януари 2023 г., че ще заведе дело срещу България за щетите, които акцията на прокуратурата ѝ е нанесла. "Нашите консултанти оценяват щетите на над 1 млрд. долара. Ние бяхме в процес на листване на американската борса и сега това трябва да бъде отложено заради репутационните щети, които ни бяха нанесени", заяви тогава един от собствениците на компанията - Антони Тренчев.
Само преди месец прокуратурата прекрати образуваното година по-рано наказателно дело срещу шефовете на компанията. След първоначалните шумни обвинения същите прокурори вече смятат, че няма данни нито за престъпления, нито за престъпна група.
Обвинението
Признанието на държавното обвинение дойде след като преди това следователи, ГДБОП и ДАНС проведоха международна операция. И обвиниха чeтиpимa дyши - К. Кънчев, А. Тренчев, К.Методиев и Т. Николов, зa yчacтиe в opгaнизиpaнa пpecтъпнa гpyпa зa пpaнe нa пapи. Дaнъчни пpecтъплeния, ĸoмпютъpни измaми и бaнĸoвa дeйнocт бeз лицeнз чpeз плaтфopмaтa Nехо. Обискирани бяха и офисите на фирмата. Кънчев и Тренчев бяха привлечени като обвиняеми и за това, че в периода от юни 2018 г. до януари 2023 г. без съответно разрешение по Закона за кредитните институции (ЗКИ) са извършвали банкови сделки чрез онлайн платформата Nexo - кредитиране и влогонабиране. Като предоставяли парични кредити в щатски долари, британски паунди и евро на физически лица и търговски дружества, срещу получаване на лихва, както и влогове срещу изплащане на лихва.
Само година по-късно прокуратурата прекрати делото и свали всички обвинения. Разследването е установило, че регулаторните органи от щатите Калифорния, Кентъки. Мериленд, Оклахома, Южна Каролина, Вашингтон и Върмонт са започнали административни действия срещу Nexo за извършване на банкова дейност и предоставяне на финансови услуги без лиценз. На 19.01.2023 г. обаче е постигнато споразумение между групата и регулаторните органи на САЩ. Според него Nexo не е участвала в измама или подвеждащи търговски практики. А клиентите ѝ не били ощетени или подведени за финансовото състояние на компанията. Със споразумението се прекратяват всички административни производства по отношение на компанията в осем американски щата.
"На базата на така установената фактическа обстановка екипът от наблюдаващи прокурори стига до извода, че не са налице доказателства за извършени престъпления. Не са налице доказателства за престъпна деятелност в различни форми на съучастие с цел извършване на банкова дейност по занятие без съответно разрешение. Също така не са събрани доказателства за пране на пари. Спрямо обвиняемите не са събрани доказателства и за извършени данъчни престъпления или компютърни измами", написа при прекратяването прокуратурата.
Отмяна на европейски заповеди
Преди това пък Софийският градски съд отмени европейските заповеди за арест на двама от обвиняемите по делото Nexo - Антони Тренчев и Коста Кънчев. От съда съобщиха тогава, че издадените европейски заповеди за арест (ЕЗА) са незаконосъобразни. Не е извършено надлежно призоваване на обвиняемите. От материалите се установява, че обвиняемите имат постоянни и известни адреси в Обединените арабски емирства. Откъдето не са призовавани от разследващия орган. Съдът прие, че издадените ЕЗА са преждевременни, поради което и незаконосъобразни.
Компанията Nexo e oснована и управлявана от Коста Кънчев и Антони Тренчев, който е бивш депутат от Реформаторския блок. Третият съосновател е Георги Шулев. Син на бившия икономически и социален министър от НДСВ Лидия Шулева. Той е напуснал компанията през 2019 г. Участие в Nexo е имал и Сокол Янков, който също е напуснал през 2019 г.
Антирекорд
Веднага след акцията на прокуратурата преди година, от Nexo публикуваха съобщение, в което определиха подхода ѝ като "първо нахлувай, после питай". "Все още не са ни представени официални документи, които еднозначно да посочат претенции към Nexo. Компенсира се обаче с ненужно показна акция. С участието на лица, които отказват да се легитимират и часове наред не са показвали заповед за претърсвания. Задържани са хора, без да има поименни заповеди за задържането им. Всичко случващо се до момента е в остър разрез с установените правни и процесуални норми, показващи тоталната некомпетентност на провеждащите тази срамна акция и са недостойни за една правова държава", пишеше още в позицията.
Компанията предупреждаваше, че "както винаги компенсациите, които България ще изплати след заведените и спечелени искове от Nexo, ще са пореден антирекорд в размер на стотици милиони. Но за съжаление ще са за сметка на българския данъкоплатец". Историята имаше и политически привкус, след като се установи, че 15 лица, свързани с Nexo, са дарили на "Да, България" 199 999 лв. за 2021 г. и 199 993 лв. за 2022 г. В Народното събрание даже бе създадена комисия, която да разследва даренията, но тя не стигна доникъде.
снимка: iStock
Коментарът на “Господарите”
Припомняме, че в началото на 2023 година бе шумно проведена специализирана акция в офисите на българската криптобанка Nexo. Мащабна престъпна схема на територията на 4 държави, през която са преминали почти 95 млрд. долара през последните 5 г. По този начин прокуратурата описа дейността на компанията в сферата на дигиталните финанси. Според разследващите трима от обвиняемите са участвали в организирана престъпна група. А четвъртият ги е ръководил. Тя е работила от 2018 г. до 12 януари 2023 г. на територията на България, Великобритания, Швейцария и Кайманови острови с цел пране на пари. Данъчни престъпления, компютърни измами и извършване на банкова дейност без лиценз.
Още в първия момент обаче стана ясно, че доказателствата на прокуратурата не бяха толкова солидни, колкото ѝ се искаше. Както и че ще са нужни години, докато има годен обвинителен акт, внесен в съда. Почти 12 месеца обаче прокуратурата се мъчи да проведе надеждно разследване, което да доведе до доказателства. Дали нарочно, или пък не, преди каквото и да излезе наяве, тя сама прекрати делото. И така поредното скандално такова отива в бездната на неразкритите случаи в българската прокуратура.
5 скандални случая, които потънаха в прокуратурата
