Европа предупреждава за нова вълна от онлайн финансови измами

Европейските надзорни органи предупредиха гражданите за увеличаващия се брой онлайн финансови измами, при които престъпниците все по-често използват технологии с изкуствен интелект. Подобни схеми могат да причинят не само сериозни финансови загуби, но и кражба на самоличност, източване на банкови сметки и злоупотреба с чувствителни лични данни.

Сред най-разпространените методи са т.нар. дълбоки фалшификации, или deepfake. Чрез изкуствен интелект измамниците могат да създават убедителни видеозаписи, изображения и гласови съобщения, които имитират известни личности, представители на институции, финансови експерти или дори близки на потенциалната жертва.

Фалшивото съдържание често се използва за рекламиране на несъществуващи инвестиционни възможности или за убеждаване на хората да преведат пари. В други случаи престъпниците се представят за банкови служители, полицаи или роднини, които уж се нуждаят от спешна финансова помощ.

Надзорните органи обръщат внимание и на фишинг атаките. При тях потребителите получават съобщения, имейли или линкове към страници, които визуално наподобяват сайтове на банки, държавни институции или популярни онлайн платформи, пише NOVA.

Целта е жертвите сами да предоставят потребителски имена, пароли, данни за банкови карти или кодове за потвърждение. След това информацията се използва за достъп до сметки и извършване на неразрешени транзакции.

Друг разпространен подход е социалното инженерство. Измамниците оказват психологически натиск, създават чувство за спешност или обещават необичайно висока печалба, за да попречат на жертвата да провери внимателно предложението.

Схемите включват още фиктивни инвестиционни и застрахователни услуги, романтични измами и злоупотреби при онлайн покупки. При романтичните измами престъпникът изгражда продължителна емоционална връзка с жертвата, след което започва да иска пари за измислена извънредна ситуация, пътуване, лечение или инвестиция.

При измамите с електронна търговия потребителите могат да попаднат на фалшиви магазини, несъществуващи стоки или продавачи, които прекратяват комуникацията веднага след получаването на плащането.

Европейските институции съветват хората, станали жертва на подобна схема, да реагират незабавно. Първата стъпка е да бъдат спрени всички бъдещи плащания към съмнителните получатели.

След това трябва да бъде уведомена банката или финансовата институция, като се използват единствено официалните канали за контакт. Навременната реакция може да позволи блокиране на превода, картата или достъпа до сметката.

Препоръчва се също паролите на засегнатите устройства, електронната поща, банковите приложения и профилите в социалните мрежи да бъдат сменени. Когато е възможно, трябва да бъде активирана и двуфакторна идентификация.

Случаят следва да бъде сигнализиран на полицията или на компетентния национален орган. Важно е да бъдат запазени кореспонденцията, данните за транзакциите, телефонните номера, профилите, рекламите и всички други възможни доказателства.

Регулаторите отправят отделно предупреждение за измамите, при които на вече пострадали хора се предлага „възстановяване“ на изгубените средства. Те са известни като recovery room scams.

При тези схеми престъпниците могат да се представят за служители на полицията, данъчните органи, финансов регулатор, адвокатска кантора или компания за възстановяване на активи. Те твърдят, че могат да върнат парите, но изискват предварително заплащане на административна такса, данък или комисиона.

След получаването на сумата измамниците прекратяват контакт. Така една и съща жертва може да бъде измамена повторно, като престъпниците се възползват от желанието ѝ да възстанови вече претърпяната загуба.

Европейските надзорни органи публикуваха и разяснения за пазара на криптоактиви във връзка с прилагането на европейския регламент MiCA. Той въвежда общи правила за определени видове криптоактиви и доставчици на свързани услуги в Европейския съюз.

В документите се обяснява кои активи попадат в обхвата на регламента, кои компании трябва да притежават разрешение и как потребителите могат да проверяват дали дадена платформа има право да предлага услуги в ЕС.

Регулаторите подчертават, че въвеждането на европейски правила не премахва рисковете при инвестирането в криптоактиви. Цените им могат да се променят рязко, а при липса на достатъчно купувачи продажбата на актива може да се окаже трудна или възможна само при сериозна загуба.

Опасност представляват и подвеждащите реклами, фалшивите инвестиционни платформи, хакерските атаки и кражбата на достъп до криптопортфейли.

При използване на нерегулирани доставчици възможностите за защита и възстановяване на изгубени средства могат да бъдат силно ограничени.

Европейските институции призовават гражданите да проверяват внимателно всяко предложение, да не се доверяват на обещания за бърза и гарантирана печалба и да използват само лицензирани доставчици на финансови и криптоуслуги.

Потребителите не трябва да предоставят пароли, кодове за потвърждение, данни от банкови карти или копия на лични документи на непознати лица. Съмнение трябва да предизвикват и предложенията, при които се настоява за незабавно решение или плащане.