Управителят на Хърватската народна банка представи ползите от влизането ни в еврозоната. Борис Вуйчич бе изслушан днес на извънредно заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, пише Антени.
Асен Василев запозна Кристалина Георгиева с напредъка на България към еврозоната
Хърватия влезе в еврозоната и в Шенгенското пространство през 2023 година и затова Вуйчич започна изявлението си с личен пример.„Най-трудният от критериите за нас при присъединяването ни към еврозоната, както и за България, е свързан с инфлацията. Причината е, че се направи оценка за изпълнението на критериите. Но точно към този момент започна да расте инфлацията още от юни 2022 г. В нашия случай средната инфлация на ЕС беше 4,7%. И това е базата, на която трябваше да стъпим, за да изпълним критериите“, заяви Вуйчич.
Той продължи с практическата подготовка за промяната. "Имахме план, който беше приет декември 2020 г., до 2021 г. имахме шест области. Имахме правна, в която трябваше да променим законите. Преобразуването на кредити и депозити. Промени в правителствения сектор/ Промяната на парите в брой – всички куни бяха изтеглени от обращение, бяха продадени след три години съхранение. Работихме в тясно сътрудничество с полицията и армията за целите на транспорта и на евробанкнотите, и на куните. След това беше нужна адаптация на бизнеса – публикуване на цените на бизнесите едновременно в куни и евро".
Според него информационната кампания е помогнала за уведомяването на хората, че не е нужно да чакат за въвеждането на еврото. "Казахме им, че ще бъде по-лесно да донесат парите си в брой преди края на 2022 г. в банките. Важно бе да подготвим и банковата система, за да може всичко да работи гладко към 1 януари“, обясни още той.
Лихвени проценти
Според Вуйчич лихвените проценти за държавните облигации у тях са по-ниски от Унгария и Полша заради приемането на еврото. "Разходите за хърватските компании са по-ниски, и това е дължи на въвеждането на еврото у нас. Нашите компании взимат кредити със същите разходи като тези в Германия. Разходите и за транзакции – не трябва да харчиш пари за преобразуване на валута. Ползата за всички браншове, с изключение на банките, възлиза на 160 млн. евро спестени разходи. По-голяма е и устойчивостта при финансови кризи“, допълни Вуйчич.
Той обобщи поуките, които Хърватия е извлекла от цялостния процес. „На първо място, подготовката изисква силен ангажимент в този процес. Институциите трябва да са ясно обозначени. Също така подробното планиране трябва да бъде извършено със съответните заинтересовани страни. Практическата подготовка трябва да бъде дефинирана и изпълнена своевременно – при нас беше за срок две години, но успяхме да свършим всичко в рамките на 18 месеца", допълни Вуйчич.
Според него е важно да бъдат показвани страните и в евро, и в местната валута. Ясно трябва да се заяви, че въвеждането на еврото няма да манипулира цените. "Трябва да работите с групи за защита на потребителите, с различни НПО, за да може хората да имат повече доверие в управлението. Мониторингът на цените е много важен. Кампания за целите на информирането трябва да бъде проведена преди въвеждането на еврото. Трябва да улесните и конвертирането на парите в брой, за да бъде лесно за всички страни. При нас 60% се конвертираха 4 месеца преди датата на въвеждането – това бе кампания която течеше по радиостанции, телевизионни кампании“, заяви той.
снимка: iStock
Българските коментари
Финансовият министър Асен Василев заяви, че България е с фиксиран валутен курс. "Част от ползите, които представихте, вече ги има, но други ще се появяват, когато официално приемем еврото. Също като вас, вървим по критериите – имаме три от четири изпълнени. Следим в момента инфлацията. През 2024 г. и този критерий ще бъде изпълнен, и се надяваме да станем 21-та държава членка на еврозоната през 2025 г.“
Димитър Радев допълни, че ако използваме презентацията и заместим Хърватия с България, тя ще бъде валидна и в нашия случай. "Разликата е в датите – 2018 г. започнахме процеса с нашите партньори, а Хърватия направи това година по-късно. До 2020 г. и двете страни се движеха напълно успоредно. Хърватска влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г. – нещо, което бе и в нашия план. Каква е разликата в тези истории? Само една – политическият фактор. Ние влязохме в един непродуктивен политически цикъл през 2020 г.“
Етичен кодекс
В отговор на въпроси от депутати, Вуйчич заяви, че със сигурност приемането на еврото има положителен ефект върху инвестиционния климат на тяхната страна. "За 19 страни сме изчислили какъв е ефектът от еврото, и във всички от тях увеличението на инфлацията беше от 0,2 до 0,4%. Някои смятаха, че не сме готови за въвеждане на еврото – ние вече бяхме в ERM, бяхме отговорили на критериите. Двойните цени са много полезни за граждани, както и групите за защита на потребители", допълни той.
Според Вуйчич е важно да има етичен кодекс, който да се подписва от компаниите. "Провеждахме мониторинг и упражнявахме контрол на цените на стоките чрез специална платформа. Може да се сравнява как цените се променят спрямо периода преди година, както и се прави сравнение със същите продукти в други съседни страни. По отношение на услугите, където няма платформа за сравняване на цените, там се наблюдаваше по-високо покачване на цените, закръгляне и т.н. Какво може да се направи в това отношение? Хърватия замрази някои от цените, но така или иначе това щеше да се случи заради високата инфлация. Това не повлия значително на наличността на тези продукти в магазините. Имаше и санкции, които са наложени от държавния инспекторат – ако фирми не спазват закона, трябва да платят съответната санкция, която беше до 5000 евро, което за един малък бизнес е доста голяма сума“, заяви той.
Информационна кампания в България
Асен Василев подчерта от своя страна, че основна част на информационната кампания е фокусирана в периода след ясното одобрение за влизането на България в еврозоната. „Информационната ни кампания е бюджетирана, вървят обществени поръчки за изпълнителите на информационната кампания. Вървят разговори с трите национални телевизии. През март месец подписваме и меморандума за информационната кампания с ЕК, което ще даде пълното партньорство, което е необходимо. Нещата вървят по план. Наистина голяма част от кампанията ще се случи след получаване на датата за приемане на еврото.“
На срещата присъстваха представители на всички партии в парламента, с изключение на „Възраждане“ и БСП. 01.01.2025 г. остава целева дата за влизането на България в еврозоната.
