Депутати внесоха законопроект, който ще защитава онлайн трафика ни. Идеята е трафичните данни на потребителите да бъдат съхранявани от телекомите и интернет доставчиците в криптиран вид и само съдът да може да ги декриптира при нужда от разследване и предотвратяване на тежки престъпления.
Около 70% от българите ползват приложения на Google
Поправките в закона за електронните съобщения са внесени в Народното събрание от Божидар Божанов и група народни представители от "Продължаваме Промяната - Демократична България". Tрафични данни са информацията, която мобилните оператори съхраняват за проведените разговори и изпратени съобщения. Тяхната продължителност, мястото, от което са проведени. Абонатът, с когото сме говорили. Такива данни са и съхраняваните от интернет доставчици данни за IP адреса, който ползваме, запазените log-ове и т.н.
С промените се цели да се предотврати използването именно на тази информация от мобилните устройства за профилиране и следене. Но без да се поставят пречки пред легитимното им използване за разследване на тежки престъпления. От коалицията обосновават предложенията си с решение на Съда на ЕС. То преди година и половина обяви българския закон за електронните съобщения за противоречащ на правото на ЕС заради неизбирателното съхранение на данните. Това позволява прецизно профилиране на гражданите и заради липсата на уведомления за осъществения достъп.
снимка: БТА
Реформи
Измененията в законопроекта за електронните съобщения предвиждат още лицата, чиито трафични данни са поискани, да бъдат уведомявани. След като отпадне необходимостта тях. Когато престъплението е предотвратено, досъдебното производство е прекратено и др. Така тези хора ще знаят кога разследващите органи са използвали техните трафични данни.
Законопроектът предвижда и реформа в регистрите за съхранение на искания за предоставяне на трафични данни. Тъй като към момента исканията до съда за разрешение се пазят в хартиени регистри по места. Това не позволява нужната проследимост, отчетност и адекватен контрол върху процеса.
По време на пандемията от COVID-19 тъкмо със Закона за електронните съобщения МВР получи правомощието да изисква проследяване по трафични данни, имейли и разпечатки, за да следи дали поставените под задължителна карантина я спазват и са на адреса, на който са посочили. Тогава сред мотивите да се разреши подобно правомощие бе това, че по този начин ще се ограничи разпространението на заразата от хора, които не спазват карантината. Конституционният съд обаче се произнесе, че практиката е била противоконституционна.
