Прокуратурата твърди, че работи по повече сигнали за домашно насилие, става ясно от отговор на запитване до държавното обвинение на въпроси, поставени от Дневник. Ръстът на новообразуваните производства е почти с 60 % за 6 месеца спрямо предишното шестмесечие.
През август 2023 година бяха приети дългоочаквани от неправителствените организации и от пострадалите от този проблем, промени в закона за защита от домашно насилие. Приложението на новите промени ще може да се проследи след година. Голяма част от тях влязоха в сила в началото на тази.
В началото на февруари 35 неправителствени организации, обединени в Коалиция "Заедно срещу насилието", призоваха правителството да ускори прилагането на новоприетия закон.
От данните за първите шест месеца на 2023 година се вижда, че най-много новообразувани досъдебни производства има по текста от Наказателния кодекс, който предвижда наказание за нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие. Те са 239, на фона на 149 за същия период през 2022 година.
Решените разследвания по същия текст през 2023 година са 247. В тази бройка вероятно влизат и разследвания, неприключени през предишната година. От тях внесени в съда обвинителни актове са 44, като толкова е и броят на лицата предадени на съд. От тях осъдени с влязла в сила съдебен акт са 32-ма, а един е оправдан.
В данните на прокуратура отсъства информация колко от внесените в съда обвинителни актове са били върнати от съда. Неясно е и какво е станало с тях впоследствие. Последният подобен пример е от февруари тази година. Тогава съдът върна делото срещу Георги Георгиев, който е подсъдим за насилието срещу Дебора Михайлова. А причината - допуснати съществени процесуални нарушения по досъдебното производство.
Делото “Дебора” отново се върна в Районния съд в Пловдив
"Тази завишена актиност за образуване на досъдебни производства е положителна стъпка. Явно има по-добра разпознаваемост на проблема. Все още има сериозно разминаване между образувани разследвания и внесени обвинителни актове в съда. Липсващите данни за първото шестмесечние на 2023 за прекратените досъдебни производства или за върнатите обвинителни актове от съда не позволява да се провери качеството на работата на прокуратурата и ние не знаем причината за прекратяване на тези досъдебни производства или защо са върнати от съда". Това коментира Адела Качаунова, ръководител на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК).
Тази завишена актиност за образуване на досъдебни производства е положителна стъпка, явно има по-добра разпознаваемост на проблема, но все още има сериозно разминаване между образувани разследвания и внесени обвинитени актове в съда.
Според нея голяма част от прекратените досъдебни производства може да се дължат на оттегляне на жалбата от пострадалата. "Ако това е така, означава, че се разчита преимуществено на показанията на пострадалата. Не са събрани достатъчно други доказателства, които да ангажират отговорността на извършителя. Това се вижда и от данните - много досъдебни производства, малко внесени обвинения в съда и малко осъдени/оправдани. Причината за това е, че повечето досъдебни производства се прекратяват преди да стигнат в съда. Добре е да се изследват причините за това", казва още Качаунова.
Другият най-голям брой новообразувани разследвания е по текста, който предвижда наказание за неспазване на ограничителна заповед. По него за първите шест месеца на миналата година са образувани 220 досъдебни производства, а решените са 192. Внесените в съда обвинителни актове са 81 срещу 82-ма души. Окончателно осъдени са 62-ма.
Данните за разследвания, свързани със закана за убийство, са сходни, както и тези за същия период през 2022 година. Новобразуваните са същия брой - 131, но приключените са двойно повече - 84 през 2022 и 164 през 2023 година. От тях внесените в съда обвинителни актове са също почти еднакъв брой - 35 през 2022 година и 38 през 2023 година. Осъдени 28 и съответно 34 души.
