Ново конституционно дело отново изправя системата на правосъдието у нас пред сериозен изпит – този път не само заради темата, която е крайно политизирана и чувствителна (процедурата за избор на главен прокурор), но и заради съмненията, че съдията-докладчик Орлин Колев не може да е безпристрастен.
Колев бе избран за конституционен съдия съвсем скоро – с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и депутатите около Делян Пеевски. Неговото име сега стои на върха на дело №5/2025 г., което трябва да реши дали е противоконституционен законът, прекратил процедурата за избор на Борислав Сарафов. Само че, още преди да влезе в КС, Колев публично твърдеше, че прекратяването е "сериозно нарушение на Конституцията". Казано иначе: съдията вече си е казал мнението.
А това – според юристи като адв. Грета Ганева и адв. Велислав Величков – поставя под въпрос основен принцип: безпристрастността на съдебната система. В Конституционния съд няма формален механизъм за отвод. Но когато съдията вече е разкрил убеждението си, дори това да е в „друго качество“, той трудно може да убеди обществото, че решава делото непредубедено.
Някогашният омбудсман и бивш съдия в КС Константин Пенчев твърди, че моралът е този, който трябва да пази съда от пристрастие – но именно тук е проблемът. Какъв морален авторитет излъчва съдия, който приема да разглежда дело, по което вече е изразил становище? Дори да не нарушава буквално закона, това подкопава доверието в институцията.
И проблемът не е само в Колев. В състава на КС в момента има и бивши депутати, гласували законите, които сега ще оценяват. Дори и да са „в друго качество“, въпросът не е формален, а морален. Ако съдът започне да изглежда като инструмент за политически реванш – независимо от страната – престава да бъде съд. Превръща се в политическа дъска, на която се доиграват партийни шахматни игри.
Има ли шанс делото да върне Сарафов обратно във ВСС за довършване на процедурата? Юристи като Атанаска Дишева смятат, че да. Но дали това би било реално основание за възстановяване на процедурата или удобен начин за заобикаляне на закона, който междувременно е променен, остава отворен въпрос. И все пак, дори да се върне процедурата, ВСС би могъл да я прекрати заради неявяването на Сарафов през януари. Само че кой ще има куража да го направи?
Накратко:
Конституционен съдия, вече заявявал мнение, става докладчик по делото.
Няма механизъм за отвод, но моралната отговорност остава.
Общественият интерес и доверието в КС са поставени на карта.
Правната система рискува да изглежда като разклонение на политиката, а не като страж на Конституцията.
Ако Конституционният съд иска да запази своята легитимност и авторитет, трябва не просто да следва буквата, а духа на правото. А когато съдията вече има мнение, независимо от формалния статус, мястото му не е в центъра на решението.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!