С настъпването на пролетта и очакваното затопляне на времето от "Господарите" решихме да ви "зарибим" с един предпочитан от нас начин на пътуване, а именно - самостоятелното приключенстване с една раница на гърба.
Мислим, че всеки от нас в даден момент от живота си е казвал „майната му“ и му е минавало през ума да зареже всичко и да се забие някъде надалеч, където да се отдаде на съзерцание и преосмисляне.
За съжаление обаче, в повечето случаи, този импулс остава неосъществен, тъй като смятаме, че е безотговорен или непостижим.
Е, ние като хора, които са превърнали „майната му“ в начин на живот, под мотото „Е, какво може да стане“, ще ви споделим как това съвсем човешко усещане може да се превърне в съвсем реално, терапевтично хоби, под формата на самостоятелно пътешествие с минимален багаж.
Тук ще вметнем, че ние не откриваме топлата вода, този тип пътуване е бил основен в древността и днес е особено популярен на Запад с името „solo backpacking”. Но понеже се намираме в България, ние ще си го наречем ‚торбаланстване“, като производно на торба…
А-а… вижте колко сме умни!
Първо ще поговорим за това как ние разбираме този феномен, а след това ще ви представим основната ни схема на действие в градска среда. Тя е устроена около социализиране, местна храна, архитектура и атмосфера, и не на последно място – нощен живот.
И така, чисто и просто, за нас торбаланстването е самостоятелно пътуване с една торба на рамо. То може да бъде за един ден до съседното село или връх, или за една година до съседния континент. И да цитираме едно лозунгче от близкото ни минало „всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“.
Ето в кои държави паспортите дават най-голяма свобода на пътуване
Главната идея е времето прекарано насаме със себе си, в непозната обстановка.
Източник: istockphoto
Очевидното предимство тук е, че не се съобразяваме с никого освен със себе си. График няма, а пътят е наш. Можем да си дадем пълна свобода на действие, без да се срамуваме от интересите си, защото знаем, че каквото и да ни хрумне - все ще го намерим някъде. Като например това да се спускамe по хълм с танк. Но затова някой друг път.
Приключенстваме на собствено темпо и се запознаваме с хора от други култури, което ни позволява да се наслаждаваме на вкусове и желания, които иначе трудно бихме осъществили в група.
Как да започнем?
Както казахме, дестинацията и времето зависят изцяло от вас и вашите възможности, но бихме ви посъветвали да се пробвате някъде, където говорят чужд език. И то за повече от един уикенд. Най-важното е, от една страна да имате концепция за това как ще прекарате времето си, а от друга, да сте готови да захвърлите тази концепция, просто защото не знаем какво не знаем.
Иначе казано, веднъж на терен, пред нас изникват неподозирани възможности за добро прекарване.
Обикновено подготовката за всяко пътуване започва в интернет. Там информация бол. Определяме няколко интереса и започваме да се ровим.
По правило, винаги се стремим и да научим няколко основни думи на съответния език като "здравейте", "благодаря", "моля" и "къде е тоалетната". Това печели много точки сред местните и веднага ни откроява сред стадото туристи. Допълнителен бонус ако се отнасяме с уважение и сме с усмивка на лицето.
След това – спането
В днешно време има изобилие от възможности за нощувки - Хотели, хостели, вили, couchsurfing, AirBnB, къщи за гости, споделени нощувки и т.н.
Почти навсякъде хостелите са ни основната игра, особено ако става въпрос за социализиране. Те предлагат страхотна международна среда, с организирани тематични вечери и множество другари пътешественици. Много често самите те пътуващи самостоятелно. Жертваме малко комфорт и лукс за сметка на евтино легло и жива атмосфера.
На по-изявените авантюристи можем да предложим прекарване от типа couchsurfing, където имате възможност да отседнете в дома на местен, който също играе ролята и на ваш гид. Ако пък сте за по-дълго на път, можете да пробвате т.нар "домашен престой" (house sitting). Това е практика, при която собственик, който отсъства за определено време, ви поверява грижите за жилището му в замяна на безплатен престой. В интернет има множество сайтове, които предлагат подобна услуга.
Следваща стъпка – манджата
Шест думи: улична храна, улична храна, улична храна.
Уличен готвач в Банкок. Източник: istockphoto
Тук ще кажем, че повечето агенции и тур оператори насърчават хората да странят от нея, тъй като крие известни опасности за корема ви. Но, като цяло, ако упражнявате здрав разум, всичко ще бъде наред.
Уличната храна включва всякакви щандове, сергии, бутки, пазари и прочие общи пространства за хранене. Също така квартални семейни кръчми с изнесени маси.
За нас душата на всяка нация се намира на улицата, а храната е най-краткият път към нея и затова уличното хапване е стълб в менюто ни.
Единствено трябва да се внимава за няколко прости неща:
- запознайте се с културата на хранене в страната, където отивате. Ако сте се ориентирали към по-бедни региони, задължително проучете ситуацията с ваксините и питейната вода.
- по правило, всичко минало термична обработка е ОК, особено ако е грил.
- има ли хора, в частност други туристи - също е ОК.
- визията на щанда и продавача могат също да ви ориентират, въпреки че ние не разчитаме много на това.
Ако пък ви писне от такава храна и не ви се занимава с ресторанти, винаги можете да си накупите местни продукти и да експериментирате в общата кухня – друга благинка на хостелите. Само помнете добре да ги измиете.
Местни атракциони
Те са строго индивидуални, така че няма да ви товарим с примери. Като цяло ние сме си любители на ходенето и обичаме просто да се губим из улиците в търсене на интересни сгради, битаци и местни абсурди.
Нощен живот
Денс сцена на Exit festival. Личен архив
Обикновено се стремим да намерим тематично събитие или концерт, около което да си устроим вечерта. Винаги избираме и някой клуб за план Б, където да приключим. Много често обаче, в потока на вечерта, се случва да се запознаем с някоя друга парти душа, която ни офертира къде е "афтърът".
В случай, че не можете да се ориентирате къде да търсите или просто ви мързи – с питане и до Цариград се стига. Ако пък намирате за странно да излизате сами вечерта, винаги можете да започнете с тъй наречените pub crawls.
Иначе казано - организирано пиене по кръчми. Това включва обща среща в бар, където записалите се за вечеринката имат шанс да се опознаят под тактовете на течен кураж. След това, час по час, групата се мести и пие в различни барове и клубове. Останалото оставяме на фантазия ви.
И това е. Нищо сложно. Дърпате една дестинация за ушите и се хвърляте.
Какво ни носи и какво взима?
Самостоятелното пътуване съвсем не означава самота. Дори напротив. То ни разкрива възможността и необходимостта от чиста комуникация с непознати хора. Независимо в коя част на света се намираме.
Движението през пространството ни позволява да загърбим емоционалния си багаж, да се превърнем в "никой" и да подходим към новите запознанства без предрасъдъци. Както се казва „от село съм и съм за малко”.
Пътувайки в група, общуването се случва главно между нейните членове. В такава обстановка е трудно да акумулираме опит, който да разкрие непознати аспекти от личността ни, тъй като сме в защитен кръг.
Обратно на това, пътувайки сами, обстоятелствата изискват от нас да се социализираме, да сформираме нови познанства и да поемаме рискове, което от своя страна ни носи нови приключения и ни помага да се потопим по-пълноценно в местната култура. В същото време, тези приключения ни отвеждат към други нови изживявания. Получава се един божествен омагьосан кръг, който буквално може да ни отнесе на другия край на света.
Пътуването навън е и пътуване навътре
Самостоятелното пътуване носи неочаквани бонуси. Можем да видим как характерът ни функционира извън битовизмите на средата, в която живеем. Стресът от непознатото огрява малките ни несъвършенства и ни кара да ги отразим. И тъй като проблемите почти винаги са приятни, уроците и поуките са лесно усвоими.
Учим се да сме си себедостатъчни и да се отърсваме от това, което ни разсейва, за да се фокусираме върху момента. Така ставаме по-откровени и критични, защото знаем, че можем да разчитаме единствено на себе си. Действително „човекът е човек, когато е на път.”
В резултат самочувствието ни нараства, а в нас цари енергично спокойствие. Откриваме също, че постоянното опознаване на "Аз-а" в различен контекст подсилва и чувството ни на патриотизъм.
Винаги е удоволствие да запознаваме хората с родните ни история и обичаи. Така осъзнаваме и какво ни прави българи и какво е нашето скромно място на това малко синьо кълбо. Освен това, пътешествията налагат преоценка на историята ни в собствените ни очи.
И да цитираме реплика, която чухме в „За народното творчество“ на Камен Донев:
"Най-важното нещо на човешкия полет в космоса е не, че стигнахме звездите, а че видяхме Земята.“
Сигурни сме, че абсолютно прецакахме цитата, но вие, като интелигентни хора, схванахте идеята.
Във връзка с това си имаме малък ритуал - когато пътуваме, носим със себе си мартеници, за да ги подаряваме на спътниците ни. Това се превръща в забавен и интересен повод за разговор.
Другата страна на нещата
Освен чисто техническите главоболия по организацията, търсенето на всичко сам и някой допълнителни финансови тежести, голям минус е липсата на сродна душа.
Някой, който ни разбира, с когото да споделим красивия момент или преживяната случка. Като пътуващи балканци, осъзнахме че притежаваме особен емоционален свят, който трудно може да бъде разбран от чужденците. Често изпадаме в ситуации, в които трябва да се дообясняваме или да сдържаме естествената си реакция. Въпреки многото нови приятелства и връзки, "кръвта вода не става".
Естествено, опитваме се да пресъздаваме българския опит, като например да направим таратор на двойка в Тихуана, Мексико, но не е същото. Когато пътуваме дълго, ни липсва културата и родната ни реч. Иска ни се и да чуем гайдата и тъпана, които са така близки до сърцето ни.
Много хубаво невинаги е на хубаво
Също така съществува и опасност от прегаряне. Непрекъснатата смяна на хора и гледки изхабяват. А постоянното движение, несигурността и липсата на комфорт могат да се окажат в повече за някои хора.
Възможно е, в стремежа си да видим повече, да се окажем в ситуция, в която сменяме мястото си на всеки 2-3 дни и все трябва да мислим за транспорт, спане и храна. Да не говорим и за постоянното разопаковане и опаковане на дрехи. Тъкмо посвикнем с новата обстановка и ето че пак сме на път.
Така бързо установихме, че мозъкът ни има нужда от рутина, която да ни зазимява. Затова е и много важно да си устроим темпо на пътуване. В такива моменти си избираме местенце, било планина, остров или град и оставаме там за по-дълго, за да дадем на тялото и ума нужния им айляк.
В заключение
Осъзнаваме, че торбаланстването не е за всеки и много зависи от характера на човека. Въпреки това, в ключови моменти, то може да ни даде нужният рестарт, който да ни концентрира върху истински значимите неща в живота ни.
И вече като на наши хора, които са наясно с концепцията ни за пътуване, следващия път ще разкажем за приключенията ни из необятни и далечни земи. Ако пък шефовете разрешат, ще ви покажем и как можете да яздите зебра от вида боядисано магаре, как да ядете деликатесни хлебарки и къде по света мъжете са най-красивите жени.
Автор: Веселин Алексиев
