Затъпяваме ли от “умните” технологии? Въпрос с повишена трудност…
Светът се разви дотолкова, че технологиите вече са неизменна част от нашето ежедневие. Рядко може да срещнем човек, който да не притежава смартфон. Дори е някак неестествено.
“Смарт”фон. “Смарт” от английски “smart”, тоест - умен. Умен телефон. Заобиколени сме от умни телефони, умни телевизори, умни компютри, печки, хладилници, прахосмукачки, кафемашини, перални, коли, ако щеш… и какви ли не още технологии, които на практика могат да функционират с малка или никаква човешка намеса.
Те се обаждат вместо нас, мислят вместо нас, избират вместо нас, пишат, чистят, готвят, перат, шофират, контролират… напълно сами. Дори звучи малко зловещо, нали?
Всички тези функции, които могат да изпълняват самостоятелно, ги правят “умни”. Да, но това какво означава за нас? След като технологиите извършват голяма част дейностите, които преди са се правели ръчно или се е изисквало усилие под някаква форма, това прави ли нас, хората, “неумни”?
“Смарт” от първи до сетен дъх
Генна мутация, еволюция или откровена тъпанарщина е да се тика телефонът в ръцете на едно пеленаче? Бебе, което още не може да говори, ходи или дори да седи само на дупето си, знае как се скролва и суайпва. Дете само на няколко месеца може безпроблемно да държи телефон или дори таблет.
Е, на това му се вика еволюция, баце. Миличкото не може да си каже спинка ли му се или му се хапва, но може да натиска с малките пръстчета по екрана. Родителите се подсигуряват то да се разполага със СОБСТВЕН телефон от самото раждане. Искаме да ги вкараме в крак с новостите? Или насила затъпяваме децата си още преди да са имали реален сблъсък със света?
Е, да… много по-лесно е да му метнеш телефона, на който върви детското филмче, отколкото да се занимаваш с него. Изморително е да му пееш песнички, да разказваш приказки, да разгадаваш този път защо плаче. Нека гледа “Пес патрул”, за да може все пак и ти на спокойствие да си цъкаш на телефона.
Мъничето се събужда с телефона, гледа на телефона докато хапва, за да не мрънка, къпе се с телефона, заспива с телефона… Абе, общо взето, само където не се е сраснало с него.
Снимка: iStock
Майки разхождат децата си в кварталния парк. Слънцето грее, птичките пеят, тя цъка на телефона, а в количката какво да видим… детето цъка и то. Идилия! Извели сме го на разходка, подишало е малко въздух… време е да се прибираме, да починем от разходката, може и да разпуснем с някое филмче по телевизора.
С този темп все някак ще го докараме до първи клас. В училище обаче ситуацията не е много по-различна. Телефони, таблети, лаптопи, компютри, интерактивни дъски, дигитални учебници, свят да ти се завие…
Обучението тече с пълна сила… пред екрана. За госпожата е по-лесно да отвори файла на интерактивната дъска и да прати домашното в онлайн платформата. За децата пък е още по-лесно да копират отговорите от интернет и да ги пейстнат директно в теста.
Нали идеята на обучението е да те направи по-умен, тоест “смарт”. Дотук обаче изводът е, че използваме смарт технологиите, за да не се налага ние да сме “смарт”.
Преписваме на тестовете от интернет, изкуствен интелект развива дипломната ни теза и цялото това усилие, за да ни наемат на работа, където… ще правим същото.
Е, как да не си мечтаеш за подобна еволюция?
След 8-часов работен ден пред екран се прибираме у дома, където ни чака телевизорът, пред който ще седим докато не стане време за сън. Междувременно ще поцъкаме малко и на телефона, защото един екран не ни е достатъчен. Искаме от всичко по много.
Интересното е, че всичките тези смарт технологии ни заливат с купища информация целодневно, която не сме достатъчно “смарт”, за да консумираме. Слушаме, четем, гледаме… но накрая какво остава в главата ни? Около 20% от погълнатата информация, в най-добрия случай. Просто сме неспособни да я асимилираме с темпа, с който я преглеждаме.
Технологиите може да са еволюирали до степен, в която да могат да произвеждат безкрайно информация, но нашата еволюция няма капацитета да я обработи, камо ли да я използва или запомни на 100%.
Дори наблюдаваме обратната тенденция. Не можем да се съсредоточим, губим бързо интерес, не можем да задържим вниманието си върху нещо за дълъг период от време, разсеяни сме, не слушаме събеседника, забравяме как се комуникира. Но продължаваме да ЦЪКАМЕ. Защото няма нищо по-хубаво от това да излезеш с приятели на заведение и всички да сте забили в екраните.
И така все някак ще я докараме до пенсия. А какво друго може да прави един пенсионер, който не ходи на работа и не гледа деца? Разбира се, че да ЦЪКА!
Баба ти Гинка от втория етаж ти праща покана във Facebook, пуска коментари под всевъзможни постове, публикува всяка сутрин снимка на топло кафе с надпис “Добро утро и успешен ден!”, винаги ти пише на стената за рождения ден и знае как да търси рецепти в Google. Докато е на поредната безцелна разходка с градския транспорт, тя цъка. Поръчва за внучето нова раничка за училище “по интернета”.
Снимка: iStock
А едно време… бабите правеха мекички сутрин, плетяха ти терлички и ти разказваха приказки. Сега… “Бабе, видя ли на Петранка внучка ѝ каква снимка си е качила в Instagram?”. Баба ти знае светските клюки още преди ти да си ги чул, защото се е абонирала за всички новинарски страници, за които може.
И тя заспива на телефона. Пуска си турския сериал на него, понеже телевизорът е много далеч и не вижда хубаво.
И така цикълът е пълен и се затваря. “Смарт” сме от първия до сетния дъх. Но, уви, не сме умни. Защото кому е необходимо да мисли и размишлява, когато съществува нещо, което да го прави вместо него? Да, неоспоримо технологиите ни помагат в много аспекти и са допринесли за човешкото развитие, но отново благодарение на тях не ставаме по-“смарт”, а затъпяваме. И то главоломно, неусетно и необратимо.
"Смарт"автор: Борислава Василева
