Мъж от Кнежа насилствено става баща, след като генетичният му материал е откраднат. Мариета Николаева и NOVA разплитат случай на безпрецедентна злоупотреба с генетичен материал.
Жени ще могат да зачеват ин витро и от починал съпруг
Людмил Петровски е земеделски производител от Кнежа. През 2018 година майка му е диагностицирана с онкологично заболяване. В търсене на най-добрия вариант за лечение се свързва със своя стара позната – лекарка. Ще я наричаме Иванова. От морални съображения няма да разкриваме самоличността ѝ. Тогава Иванова работи в столична болница и Петровски я моли да съдейства, за да може майка му да бъде оперирана там.
„По това време имах сериозна връзка с момиче от Варна. Бяхме заедно близо 3 години и с нея пробвахме да имаме дете. На семейни начала живеехме, но по естествен начин не се получаваше да забременее. Започнахме изследвания за инвитро”, разказва потърпевшият.
Докато се грижи за майка си в София след операцията, споделя на Иванова за репродуктивните премеждия. Тя работи и на второ място, в болница за инвитро. „Споделих ѝ, че трябваше същата седмица да съм във Варна, за да дам материал за изследване. Но понеже няма кой да се грижи за майка ми - тя ми предложи да оставя в тяхната болница материал за съхранение”, допълва мъжът.
Как материалът се озовава в майката?
Два дни по-късно Людмил отива в болница „Щерев”, където работи Иванова и попълва нужните документи. За съхранение на биологичен материал. „На по-следващия ден бях в болница „Щерев”. Взеха ми стандартни кръвни проби и на следващия ден отидох и оставих за съхранение мой материал. Защото съм на години… не съм първа младост. Трябваше да кажа колко дълго да се пази материалът. Написах първо два месеца, след това написах 6 месеца. И така оставих материал там”, твърди Людмил. И допълва: „За съхранение оставих генетичен материал. Не за донорство. За съхранение, както е посочено в документите”.
С майка му се прибират в Кнежа, а месец и половина по-късно получава съобщение от Иванова, че е направила инвитро. „Пожелах ѝ успех, защото вечерта, когато ѝ споделих, че правим инвитро, тя ми каза, че и тя е правила. И е било несполучливо. Пожелах ѝ успех”, разказва Петровски.
На 12 ноември 2018 година Иванова му изпратила снимка от видеозон, за да му покаже, че е заченала дете, то е момиче и е в шестия месец на бременността. От общи познати Людмил научава, че Иванова е родила през март 2019 година. Девет месеца след раждането отново получава съобщение от нея.
Покана за кръщене и признания
„Декември ми изпраща снимка с детето. Честити ми Коледа . И на Бъдни вечер ми написа, че ще правят кръщене на детето и ме канят. Обадих ѝ се и я попитах като какъв се явявам на това кръщене? Тя ми каза: „Как като какъв? Ти си баща на детето!”, споделя потърпевшият.
Шокът е огромен за Людмил, но примесен и със силно съмнение. Затова настоява да направят ДНК тест. Иванова предупреждава в лабораторията да не се изненадват от резултата, защото инвитро процедурата е с донорска яйцеклетка. „Оказа се, че аз съм баща на 99, 9 процента, а тя е 0 процента. Тя не е биологична майка на детето”, заяви Людмил.
Този резултат е преломен и животът му тръгва в друга – непланирана посока. „Връзката ми с жената, с която имах намерение за създам семейство, и да имам дете от нея - приключи. Дойде ми като гръм от ясно небе. Но детето е факт. И аз го приех - явно така е било писано да стане, макар и по много странен начин”, посочва Петровски.
"Бутиково дете"
Той твърди, че никога не е имал каквито и да било отношения в Иванова, която „даже гадже не му е била”. По думите му жената не му е дала никакви обяснения и му е казала само, че „детето си е нейно и било бутиково”.
Шокът е огромен. Отнема му известно време, за да приеме случилото се и да си подреди мислите. Опитва да погледне философски на обрата в живота си. И прави първата крачка –припознава детето като негова плът и кръв. „След кръщенето на детето започна ултиматуми да ми поставя. Че, ако не живея с нея, баба му и дядо му, на бала ще го видя. Тогава реших да припозная детето и да заведа дело. Това дете е факт, не мога да се откажа от него. Възпитанието не ми го позволява, а и съм вярващ”, посочва потърпевшият.
Иванова е лекар. Сега живее и работи в Плевен. Отказва коментар. Уверява, че адвокатът ѝ ще изпрати писмено становище с нейната гледна точка. Това обаче така и не става.
Коментарът на болница "Щерев"
Има ли кражба на ДНК? За коментар търсят ръководството на медицински комплекс „Д-р Щерев”. Въпреки настоятелните покани за среща и за интервю, от лечебното заведение отказват среща. Отправят въпросите си на електронната поща на болницата. Получават писмен отговор от адвоката на лечебното заведение. В становището се твърди, че Петровски и Иванова са живели на семейни начала и са правили опити за създаване на потомство.
„Предвид неуспеха за постигане на бременност по естествен начин партньорите са потърсили съдействие от репродуктивните специалисти в клиниката с цел извършване на инвитро процедура. Родено е дете от женски пол, с установен произход на бащата /съгласно наличните данни, Людмил Петровски е подписал декларация за припознаване на детето, пред нотариус/”, посочват в позиция от болницата.
Доказателство за знанието на Петровски за инвитро процедурата били множеството публикации в социалните мрежи. От тях било видно, че след раждането на детето, то е било отглеждано от двамата си родители, се твърди още в становището на адвоката на лечебното заведение. Това води до извода, че в случая се касае за спор между двамата родители.
снимка: NOVA
"Няма лично отношение"
От болницата потвърждават, че инвитро процедурата е извършена при тях. В становището пишат още: „Лечебното заведение е осъществило инвитро процедурата, при стриктно спазване на всички нормативни изисквания и правилата за добра медицинска практика.При явяването си в лечебното заведение, партньорите са представили необходимия набор от документи и информирани съгласия, попълнени и подписани, съгласно изискванията на медицинския стандарт. В хода на извършеното лечение партньорите са третирани като пациенти на лечебното заведение. Обстоятелството, че Иванова е имала сключен трудов договор с клиниката /като лекар – анестезиолог/ по никакъв начин не е оказало влияние и не е довело до третирането ѝ различно от това на пациент на лечебното заведение”.
Какво обаче показват документите по случая? От болницата отказват да предоставят такива с мотива, че това е лична информация. Има информирано съгласие за замразяване, съхранение и размразяване на сперма. То е с дата 23 май, с валидност шест месеца – до 23 ноември 2018 година. С него Людмил Петровски лично е оставил за съхранение биологичния си материал в болница „Щерев”. Информираното съгласие е подписано собственоръчно от него.
Има и Декларация за информирано съгласие за асистирана репродукция, т.е инвитро. Тя е попълнена от името на Иванова. Прави впечатление, че със същия почерк са попълнени и личните данните на Людмил Петровски. В нея е отбелязано, че двамата са партньори и дават изричното си съгласие да бъдат включени в програма за донорство на яйцеклетки. Под документа има две графи за два подписа на двамата партньори. И двете са подписани.
Подправен подпис
Експерт от Изпълнителна агенция „Медициснки надзор” обясни, че когато се прави инвитро процедура, задължителни преди това и двамата партньори трябва да се подпишат лично под документите.
И двете графи в документа са подписани. По време на съдебното дело е назначена графологична експертиза. Нейната задача е да установи дали положеният под номер 2 подпис е на Людмил Петровски. Експертът установява, че това не е неговият почерк и не той е подписал документа. Съдът поставя и втори въпрос пред експерта. Дали подписът в графа 2 е положен от Иванова. Тук експертът дава заключение, че и двата подписа са поставени от нея. Т.е тя се е подписала и в двете графи. Тъй като случаят е изключително сериозен, отново търсят коментар от болницата. Този път лично. Неуспешно. Отново получават писмен отговор. Този път от административния директор на болницата. Повтаря написаното от адвоката и допълва: „Считаме, че настоящият случай не касае пропуск от страна на лечебното заведение, а уреждане на междуличностни отношения. На този етап се въздържаме от други изявления”.
Людмил Петровски е завел дело срещу болница „Щерев”. Според адвокатите му доказателствата са достатъчни. Защитниците му са лаконични, тъй като съдебният процес е висящ. „Той оставя материал и подписва информираното съгласие за съхранение. В това информирано съгласие не е посочен партньор, нито съгласие, нито съхранение. Нито е посочено материалът да се ползва впоследствие за асистирани инвитро процедури.
Подтикването на Иванова
Трябва да се вземе под внимание, че между тази дама и лечебното заведение е имало трудови правоотношения по време на процедурата. Това е извършено от физическо лице, но самото обстоятелство по предоставяне на материала на нашия клиент е по нейно настояване. Тя е била наясно, че той иска да мине през инвитро и тя му е препоръчала, че може да остави там материал”, твърди Станислава Колева, адвокат на пострадалия.
Делото, което се води, е гражданско. На въпрос защо не е сезирана прокуратурата, след като е установено, че това не е подписът на Петровски, адвокатът му Стоян Стойков отговори: „ Този въпрос е деликатен. От една страна говорим за двама родители, които ще отгледат едно дете. От друга - последиците за родителите се отразяват и на децата им. Към настоящия момент нашият доверител не желае да се сезира правоохранителен орган, именно за да може да се запази доколкото е възможно доброто име на детето”.
Сериозни и опасни съмнения
Този казус действително поражда сериозни и опасни съмнения. Повдига редица важни въпроси. Доколко сигурно е съхранението на биологичен материал. Можем ли да бъдем сигурни, че няма да бъде злоупотребено с онези най-уникални частици от нас?
У нас 30 лечебни заведения разполагат с криобанки за съхранение на генетичен материал, а също така предлагат и асистирана репродукция. За съжаление клиниките, към които се обръщат с молба да заснемат тези помещения, отказват достъп - в повечето случаи с аргумента, че там тече ремонт. Иначе контролът над съхраняването на генетичен материл и инвитро процедури се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.
Търсят отговори от директора на Дирекция „Управление, координация и контрол на трансплантацията и асистираната репродукция“. Д-р Евелина Цветкова от ИАМН обяснява, че във ведомството не е постъпвал сигнал за злоупотреба с генетичен материал. Тя подчертава, че няма „как агенцията да провери дали подписът е фалшифициран, ако не е постъпвал такъв сигнал при тях”. По думите ѝ проверка може да се извърши, но при подаден сигнал”. „Наистина е доста сериозно нарушение. Задължително ще направим проверка”, подчерта тя.
Казус "прецедент"
Няма точни данни колко души са оставили за съхранение биологичен материал. Специален регистър проследявал процеса от даряването на биологичен материал до инвитро процедурите. От агенцията са категорични, че редовно проверяват лечебните заведения за асистирана репродукция – на всеки две години.
От ИАМН посочват, че досега не са констатирани сериозни нарушения. Действително, казусът с Людмил Петровски е прецедент. Поне други подобни – за използването на оставен за съхранение биологичен материал и използван без съгласие за донорство - не са ставали обществено достояние. Шумен скандал с генетичен материал избухна преди 11 години. Тогава стана ясно, че десетки замразени ембриони, съхранявани в столичната АГ болница „Света София”, са унищожени, а за много други липсва информация. Оказва се, че доктор Цветкова е била сред проверяващите случая тогава.
Наказателният кодекс не разглежда точно такава хипотеза - използването на чужд генетичен материал. Без разрешението на собственика му. И то за създаването на живот.
Коментарът на "Господарите"
Ние от "Господарите" сме шокирани, че съществуват хора, които по такъв користен начин могат да откраднат ДНК-то и генетичния материал на чужд човек. Още повече за създаването на нов живот. И то тайно. Недопустимо, крайно и ужасно действие! Надяваме се, че институциите ще свършат работата си и ще разплетат случая. Необходим е контрол! От това нещо зависят човешки животи и съдби!
