Предизборно през седмицата депутатите отложиха с година поредния етап от либерализацията на пазара на ток. В политическия дебат се приложиха различни аргументи, които за неизкушените от темата може и да са прозвучали убедително.
Основният, който е подвеждащ за редовите потребители е, че токът за домакинствата ще поскъпне, ако се направи тази стъпка, заложена и в Закона за енергетиката, и условие за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
За последствията и аргументите срещу отлагането говори Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт пред "Дневник".
Какво следва от отлагането на либерализацията с 1 година?
В момента няма да има ефект върху пазара или върху потребителите, те ще продължат да си работят както досега. Директният ефект е по-скоро върху наказателната процедура, която тече вече срещу България, и за плащането по Плана за възстановяване. Неговият краен срок бе краят на 2022 г., но понеже не изпълнихме тогава реформата, то бе отложено за сега. Както се вижда и сега няма да изпълним реформата. Трябва да се знае обаче, че това не е единствената реформа, която спира въпросното плащане.
Има ли реално крайни срокове за пълната либерализация на този пазар или става дума за прибързване от страна на ПП-ДБ, за да получи България пари по ПВУ?
България губи 665 милиона евро заради забавянето на либерализацията на пазара за ток
България вече е в наказателна процедура заради невъведената напълно либерализация. Това е ангажимент, който тя отдавна е поела. Самите срокове, които бяха заложени досега - от 1 юли НЕК да не е обществен доставчик, а от 2026 г. битът да излезе на свободния пазар, са залегнали в ПВУ и те са свързани с плащания по този план.
Всъщност, отпадането на НЕК като обществен доставчик трябваше да стане октомври 2022 г., сега сме април 2024 г. Така че и двете тези са верни. От една страна ние сме поели ангажимент за либерализация, който не изпълняваме и има наказателна процедура. От друга сме поели ангажимент за реформи, срещу което очакваме плащане по Плана за възстановяване и устойчивост и сме заложили конкретни срокове. Останалото политическо говорене по тази тема като цяло е излишно.
Доколко са обосновани аргументите, че отлагането е заради липса на готовност на институциите - нормативни актове, информационна кампания и др.?
Това изобщо не е вярно, защото промяната, която трябваше да влезе от юли, засяга единствено пазара на едро. Там не е необходимо нито кампания, нито някаква предварителна подготовка за потребителите и т.н. Там бе необходимо да се уточни как ще работи целият механизъм на либерализация. Съответно как крайните снабдители едновременно ще купуват по пазарни цени и ще продават на регулирани цени. Това бе проблемът, който не бе решен последните 6 години. При този проблем основната тежест пада върху това, че в момента крайните снабдители се разплащат с НЕК разсрочено. А от борсата трябва да плащат ден за ден в рамките на месеца.
Така че аргументите, които се дават за отлагането на либерализацията, се изкривяват. Вярно е, че дори тази рамка за либерализацията на пазара на едро не е готова, защото последните 6 месеца нищо не бе свършено. Още миналата година, когато се приемаха тези срокове, казахме, че 6 месеца не са достатъчни да се уточни целият процес, да има технологично време да се тества и да се изчистят всички рискове. И тогава не бяхме готови, и сега не сме готови, тогава приехме промените, сега ги отлагаме, което изглежда странно.
Независимо от това отлагане, остава срокът от 2026 г. битът да излезе на свободния пазар…
Либерализацията от юли засяга пазара на едро и домакинствата и в двата случая остават на регулирани цени. Така че сега може да започне информационната компания за тях, че цените от 2026 г. няма да са регулирани, трябва да си изберат доставчик и т. н. Затова обяснението, че потребителите не са готови, не е съществено (за отлагането - бел. а.), защото за тях нямаше да има никаква промяна. Техните цени щяха да си останат регулирани за 12-месечен период.
Факт е обаче, че и досега не е известно по какъв механизъм Министерският съвет ще определя регулираната цена, наричана базова стойност, което ще прави вместо цената, която определя КЕВР?
Това не става с наредба, а с програма. Просто Министерският съвет трябваше да вземе решение каква точно трябва да бъде регулираната стойност. Не става дума за механизъм, а определение, с което се казва: базовата стойност на електроенергията оттук нататък е толкова. Това може да стане в рамките на едно заседание на правителството. Преди това сигурно има няколко седмици работа с енергийния регулатор. Той подава данни на Министерството на енергетиката, те изготвят базовата стойност и се гласува в Министерския съвет. Това не е някакъв дълъг административен процес, в който трябва да се приемат нови наредби. Това е чисто технологичен процес.
Има ли основание аргументът, че се изпуска сега удобен момент за либерализацията?
Цялата идея да се прогнозират цените е загубена кауза. Всеки път, когато някой се опита да прогнозира енергийни цени, дори краткосрочно, се вижда, че нещата много бързо излизат извън контрол и това е още по-валидно последните 4 години. Има твърде много външни фактори, за да имаме някаква увереност, че сега е най-най-правилният момент. Защото както са най-ниски, може да се окаже, че лятото ще са високи.
Както и че имаше прогнози, че след либерализацията разходите на домакинствата ще нарастват 3-4 пъти, виждаме, че тази година пазарната цена е няколко пъти по-ниска от тази, по която НЕК продава за снабдяване на домакинствата. Така че дали сега е идеалният момент е трудно да се даде оценка, но колкото повече се отлага тази стъпка, толкова повече рискове се натрупват, защото не знаем догодина каква ще е ситуацията - политическата, икономическата, геополитическата.
Има конфликти в ключови точки по света, които може да ескалират и ако това се случи, ситуацията на енергийните пазари ще бъде коренно различна.
