Factcheck: Фалшиви новини плашат, че еврозоната ще доведе до глад. Изданието тръгна по следите на спекулациите в интернет и провери доколко са аргументирани.
Factcheck: Фалшиви кадри внушават, че България и НАТО се “готвят за война”
В края на март във Facebook се разпространиха неверни твърдения, че Румъния е отказала да приеме еврото. Публикациите не посочват никакъв източник, но са широко споделяни в социалната медия. Няма и никакви актуални събития или изказвания, с които би могло да се свърже лавинообразното разпространение на тези твърдения.
Публикациите се появяват за пръв път на 29 и 30 март от няколко индивидуални профила във Facebook. А след това бързо се разпространяват в множество страници и групи. Любопитно е, че първите няколко публикации не са споделяни. Те съдържат само текста на твърдението върху цветен фон. Смисълът на постовете е един и същ, но цветовете на фона са различни, вариации има и в използваните фрази. Така се създава впечатлението, че голям брой отделни потребители и страници застават зад твърдението. Освен в няколко индивидуални профила, тези първоначални публикации се появяват и в страниците Novini.cc и „Национално обединение“ с обща аудитория от близо 40 000 последователи.
Тези първоначални постове бързо започват да се споделят и достигат до групи като „България и Русия заедно“, „Българи за напускане на ЕС и НАТО“. „Да свалим правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ“, „На нож!!!“, “Аз подкрепям Жан Виденов“. „Тук е България, не Украйна! Подкрепям Русия! НАТО вън!“, „България и Русия братски народи“. „България подкрепя Русия и Владимир Путин“, „Братушки / Обичам България и Русия“. И още няколко други, като общата им аудитория надхвърля 200 000 потребители.
Factcheck.bg не са открили конкретен повод за внезапното разпространение на това твърдение, но са събрали факти за Румъния и пътя ѝ към еврозоната.
Румъния не е отказала да приеме еврото за парична единица
Румъния се присъединява към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., заедно с България. Двете държави стават членки на Съюза в момент, в който вече е в сила Договорът от Маастрихт. Той урежда ангажимента на държавите членки за присъединяване към общата европейска валута. Двете държави имат общ договор за присъединяване към ЕС, в който е записано:
България и Румъния участват в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държави-членки, с дерогация по смисъла на член 122 от Договора за ЕО. Така задължението за приемане на еврото влиза в сила и за Румъния, както и за България, от момента, в който те стават членки на ЕС.
снимка: iStock
Изключенията
Единствената държава членка, която е договорила изключение от ангажимента за приемане на еврото, е Дания. Същото изключение имаше и за Обединеното кралство, което вече не е член на ЕС. Останалите държави в Съюза са задължени да приемат общата валута тогава, когато изпълнят условията за това, известни още като „критерии за конвергенция“ или „критериите от Маастрихт“. Държавите извън еврозоната, в който тези условия все още не са изпълнени, участват в Икономическия и паричен съюз като държави с дерогация. Това означава, че по отношение на тях не се прилагат онези разпоредби в европейското законодателство, които се отнасят до държавите, чиято валута е еврото.
С изключение на Швеция, всички останали държави, които все още не са изпълнили критериите, са били част от последните вълни на разширяване на Съюза през 2004 и 2007 г. Тези държави, сред които е и Румъния, работят за изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната. Сроковете за присъединяването на Румъния няколко пъти се отлагат във времето поради неизпълнение на критериите.
Какви са критериите за конвергенция
Условията за присъединяване към еврозоната са свързани с изпълнението на конкретни изисквания за размера на инфлацията, държавния дълг. Бюджетният дефицит, дългосрочният лихвен процент и обменният курс между националната валута и еврото. Според конвергентния доклад на Европейската комисия от юни 2022 г. Румъния не изпълнява нито един от критериите за присъединяване към еврозоната:
- Инфлацията не бива да е повече от 1,5 процентни пункта над средната стойност за трите страни членки с най-ниска инфлация. През 2022 г. почти никоя от подготвящите се за членство държави не изпълнява този критерий. В това число попада и Румъния.
- Публичните финанси трябва да са стабилни и устойчиви. Бюджетният дефицит, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 3%. Страната не може да е обект на процедура при прекомерен дефицит. Но именно такава процедура е в сила по отношение на Румъния. През 2022 г. тя е единствената от страните подготвящи се за еврозоната, която не изпълнява този критерий.
- Валутата на страната-кандидат за членство трябва да е стабилна и да не е девалвирала значително през последните две години спрямо еврото. Част от изпълнението на този критерий е пребиваването на страната поне две години в така наречената „чакалня на еврозоната“ – валутният механизъм ERM II, в рамките на който се регулира обменният курс между конкретната национална валута и еврото. В момента част от този механизъм е България, но не и Румъния.
- Дългосрочният лихвен процент не бива да надхвърля с повече от 2 процентни пункта средната стойност за трите страни членки с най-ниска инфлация. Докладът от 2022 г. отбелязва, че България изпълнява този критерий, но Румъния не.
Румъния е обект на процедура при прекомерен дефицит
Процедурата при прекомерен дефицит е коригираща мярка, която цели да помогне на държавите да овладеят нивата на прекомерен дефицит или дълг. Тя е уредена в Договора за функционирането на Европейския съюз. Процедурата изисква съответната държава да представи план на коригиращото действие и политиките, които ще следва. Както и сроковете за тяхното постигане. Румъния е обект на такава процедура от 2020 г. Като целта за миналата година беше дефицитът да бъде понижен до 4.4% от БВП, но постигането ѝ се провали.
Според доклад на генералната дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Европейската комисия, очакванията са през 2024 г. румънският дефицит да се стабилизира около 7% от БВП. През тази година в страната предстоят местни, президентски, парламентарни и европейски избори. Това е свързано с натиск върху управляващите за харчене на публични средства в отговор на исканията на различни групи в обществото като пенсионери, учители, здравни работници и полицаи. Докладът на ЕК прогнозира, че дефицитът няма да се промени съществено и през 2025 г.
През февруари финансовият министър на Румъния Марчел Болош заяви, че овладяването на бюджетния дефицит може да отнеме време до края на десетилетието. “Бюджетният дефицит отдалечи Румъния от амбицията й да се присъедини към еврозоната през следващите години, каза още Болош. Докато не тръгнем по ясна траектория на фискална консолидация, присъединяването към еврозоната остава само дългосрочна цел“.
Видео: NOVA
