Гигантски вируси живеят в арктическия лед. Звучи като научна фантастика, но не е. Тези свръхголеми агенти всъщност биха могли да въздействат върху топенето на леда, спомагайки за облекчаване на глобалното затопляне, пише Euronews.
Според констатациите, публикувани през май в списание Microbiome, изследователи от датския университет в Орхус са открили гигантските вируси в Гренландия. Подозират, че те могат да забавят растежа на тъмните водорасли, които допринасят за топенето на леда.
Какво точно представляват гигантските вируси?
Нормалните вируси са около 1000 пъти по-малки от бактериите, но гигантските вируси, открити за първи път в океана през 1981 г., са по-големи както по размер, така и по геном. Те могат да растат до 2,5 микрометра, а повечето бактерии са около два микрометра.
Гигантските вируси имат около 2,5 милиона букви в своя геном - пълният набор от генетичен материал в един организъм, съхраняван в неговата ДНК. Това ги прави много по-сложни от обикновените вируси.
Те са открити в океаните, почвата и дори хората. Но това е първият път, когато гигантски вируси са открити в снега и леда, доминирани от пигментирани микроводорасли.
Снимка: iStock
Ето кои са първите жертви на топенето на ледове в Антарктида (видео)
Какъв е проблемът с водораслите в арктическия лед?
Арктика гъмжи от живот - от моржове и полярни мечки до птици, риби, планктон и водорасли. Всяка пролет, нагрято от слънцето, това водорасло започва да цъфти, почернявайки леда, върху който расте. Това намалява способността на леда да отразява слънцето и ускорява топенето.
Арктическият лед намалява бързо. Загубата му засяга глобалните температури, създавайки екстремни метеорологични условия. Това застрашава крайбрежните общности, допринасяйки за намаляване на дивата природа и рискувайки освобождаването на метан от вечно замръзналата земя.
https://www.youtube.com/watch?v=7ebVUj2lh9U
Защо откриването на гигантски вируси в Арктика е важно?
Изследователският екип на университета в Орхус , ръководен от Лаура Перини от Департамента по екологични науки, пресява тъмния лед на Арктика, червения и зелен сняг, всички характеризиращи се с високи нива на водорасли, ледено ядро и криоконит - дупки, причинени от топенето на седимента в ледник, за да откриете процъфтяваща екосистема.
Наред с водораслите учените са открили бактерии, нишковидни гъби, дрожди, протисти - организми, които се хранят с водораслите. Също и гигантските вируси, за които подозират, че заразяват водораслите.
„Не знаем много за вирусите, но мисля, че те могат да бъдат полезни като начин за облекчаване на топенето на леда, причинено от цъфтежа на водораслите“, обяснява Перини. „Колко специфични са те и колко ефикасни биха били, все още не знаем. Но като ги изследваме допълнително, се надяваме да отговорим на някои от тези въпроси“, допълва тя.
Изследователите са събрали проби от тъмен лед, червен сняг и топящи се дупки на различни места в ледената покривка на Гренландия през 2019 г. и 2020 г. След това те са анализирали ДНК, открита в тези проби, за да идентифицират последователности от гени с голямо сходство с гигантските вируси, които принадлежат към типа Nucleocytoviricota.
Водораслите са част от сложна екосистема, която включва също бактерии, гъбички и протисти - сбор от малки едноклетъчни организми, които не се вписват в другите групи. Лаура Перини и нейният екип ще проведат допълнителни изследвания, за да се опитат да разберат по-добре екосистемата като цяло и да могат да определят към кои гостоприемници се насочват вирусите и да са сигурни, че те атакуват водораслите, допълва БТА.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Микробиом".
