Общото за Африка в момента е несигурността, породена от неяснотата накъде ще поемат Европейският съюз и европейските институции, когато се формират и се изберат ръководните органи. Това мнение изрази Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие пред Bloomberg TV Bulgaria.
Природните ресурси в Нигерия, Нигер и Демократична република Конго може да се превърнат в ключов фактор за просперитета в тези страни, ако бъдат овладени и управлявани ефективно.
„Тези три страни практически представляват двете различни лица на африканското развитие. Нигерия е втората най-развита страна в Африка, за разлика от Нигер и Демократична република Конго. Като природни дадености тези страни биха могли да бъдат едни от най-богатите страни в света. А всъщност са най-бедните.", коментира тя.
По думите ѝ, колкото и да е развита една икономика, ако няма целенасочено усилие за по-добро разпределение на достъп до услуги, работни места, образование и квалификация, то големи сегменти от територията ѝ остават изключени от националното икономическо развитие.
И даде пример с Нигерия, където във всички части на страната има крайна бедност.
Путин се опитва да спечели Африка на своя страна, като им обещава безплатно зърно
„Задълбочаващата се търговска война между САЩ и Китай също е важен фактор. Всичко това рефлектира върху начина на управление на тези африкански държави. Но не в посока повече или по-малко прозрачност. По-скоро на кого да предоставят ресурси, за да може в този момент на дълбоки катаклизми, каквато е за Африка 2024 година, по-леко да изплуват“, коментира експертът по международно политическо развитие.
По думите ѝ Нигерия изпитва всякакви сътресения и може да се използва като пример. Страната е източник на икономическо познание за нуждите на африканския континент. Различно от онова, което другите партньори – от Китай, Индия, Глобалният север – предлагат на Африка.
Дечева посочи, че Нигер е седмата страна по бедност, въпреки че е сред основните износители на уранова руда, на редки метали и минерали, „всичко, което може да направи тази страна богата".
Тя даде пример с Южен Судан, най-младият член на ООН – от 2011 година. В страната в момента няма и 500 долара БВП на човек, което е "катастрофално малко".