Адвокатските хонорари без минимален размер. Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на второ четене промените в Закона за адвокатурата. С тях се премахват задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения. Отпада и забраната за адвокатите да рекламират дейността си, но се запазват някои ограничения, пише Дневник.
Поправките в закона за адвокатурата бяха приети след дълго обсъждане на второ четене заедно с представители на Министерството на правосъдието, с представители на Висшия адвокатски съвет, юристи и неправителствени организации и голяма част от промените се налагат, за да бъде адаптирано българското законодателство към европейското.
Двата законопроекта (на ГЕРБ и на Министерския съвет) бяха внесени почти по едно и също време. През януари Съдът на Европейския съюз в Люксембург определи като ограничение на конкуренцията минималните размери на адвокатските хонорари, която съществува в момента. По повод забраната на адвокати да се рекламират и да използват посредник Европейската комисия приема, че това ограничава конкуренцията и вече е започнала наказателна процедура срещу България.
На първо четене промените бяха приети с пълно мнозинство. На второ бяха предложени и някои редакции, които обаче не са финални, тъй като предстои второ четене в пленарна зала.
Без минимален размер за адвокатските хонорари
Адвокатските хонорари вече няма да имат минимален размер, гласуваха депутатите на второ четене в комисията. По време на заседанието беше даден пример с дело, в което адвокат условно трябва да получи 100 лв. минимален хонорар, а да не е свършил толкова работа.
С новите текстове отпада досегашното условие, че адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от предвидения минимум в наредба на Висшия адвокатски съвет и той ще трябва да отговаря на действително свършената от него работа и да бъде справедлив.
Министърът на правосъдието се задължава да издаде наредба, в която по предложение на Висшия адвокатски съвет да определи критерии за определяне на адвокатското възнаграждение в случаите, когато то не е уговорено по силата на договор между адвоката и клиента му. Критериите ще се прилагат, когато адвокатът е определен от съответния адвокатски съвет или от съда.
За определяне на размера на възнагражденията на защитниците ще се съобразява фактическата и правна сложност на делото. Също засегнатият интерес и условията, при които е възложена и предоставена правната помощ. Ще се съобразяват още с времето за извършването на адвокатската услуга и спешността ѝ. Също квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Ще бъде изготвена наредба, която ще се използва и от съда при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна.
Снимка: iStock
Адвокатите вече имат право на реклама
Адвокатите вече ще имат право да рекламират своята дейност, но за това са предвидени ограничения. Те няма да могат да се сравняват с колегите си и да се рекламират като по-добри от тях. Рекламите им не трябва да бъдат подвеждащи. Не могат да разкриват данни за предишни или настоящи клиенти. Или дела с рекламна цел, освен ако нямат изрично разрешение от тях за това. Трябва да съобразяват да не накърняват правата и интересите на клиентите си. При рекламирането не трябва да предизвикват неоправдани очаквания.
Забранено е адвокатът да "адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица и близки на лица, които са пострадали, жертви или по друг начин са поставени в уязвимо положение, непосредствено след настъпване на конкретното обстоятелство, довело до това състояние, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат".
По-рано днес в позиция от Съюза на съдиите в България посочиха, че не е проведен задълбочен дебат. Предлаганите решения, макар и в правилната посока, са отчасти прибързани. Могат да доведат до увреждане на интересите на редица адвокати. Най-вече тези, поемащи дела като особени представители, тъй като изплащането на хонорарите им може да се забави неоправдано.
Адвокатските хонорари без минимален размер
