Ядрените отпадъци от АЕЦ "Козлодуй" се увеличават и чакат погребване. За последно АЕЦ "Козлодуй" е пращала отработено ядрено гориво в Русия за преработка и временно съхранение през 2022 г. - 192 касети, пише Mediapool.
Продължаващата война на Москва в Украйна прави невъзможно извозването на нови количества, въпреки че имаме договор за това с руската компания ТВЕЛ. След евентуалния край на инвазията изобщо не е ясно дали ще може да се изпратят нови количества в Урал за извличането от този високорадиоактивен отпадък на тежкия метал – уран и плутоний, за повторна употреба и остъкляване на остатъците, които обаче подлежат на връщане в България за окончателно погребване.
Междувременно атомната централа тази пролет направи първо частично зареждане на V блок със свежо гориво на американската "Уестингхаус", а през есента на 2025 г. ще започне подмяната и на горивото на VІ блок с доставки от френската "Фраматом". За преработката на тези два вида горива след използването им обаче в момента няма решение.
Засега няма проблем за съхранението и на старото руско отработено гориво, и на бъдещите отпадъци от доставките на "Уестингхаус" и "Фраматом" в съоръженията за тази цел на територията на ядрената централа. Все още има достатъчно капацитет на хранилището за мокро съхранение на отработено ядрено гориво (ОЯГ), където касетите се местят след престоя им в специален басейн за охлаждането им. То обаче ще се изчерпи през 2032 г., ако в него само се прибавят касети, а не се вадят.
В момента централата има и цех за сухо съхранение на ОЯГ, където се слагат касетите преди изпращането им за преработка. Но за да може да продължи то да приема нови и нови количества, трябва да бъде разширено до 2030 г., за да се освобождава място в буферния склад за мокро съхранение. Всъщност използваните касети могат да се съхраняват в сухия цех в продължение на 50 години.
Колко кратки може да са 50 години
И макар да изглежда, че има много време преди решаването на проблема с отработилото ядрено гориво да стане належащ, съвсем не е така. Всъщност се налага навременно предприемане на действия за освобождаване на натрупаните количества ОЯГ в ядрената централа и тяхната преработка. Както и на конкретни стъпки за сериозно изследване на възможните терени в България за погребване дълбоко под земята в подходящи скали на остъклените отпадъци, каквито са изискванията към всяка държава, използваща ядрена енергия. За това предупредиха пред журналисти от ръководството на Агенцията за ядрено регулиране.
Според последния неин доклад за изпълнението на задълженията на България по единната конвенция за безопасност при управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до края на 2023 г. на територията на съоръженията за съхранение на ОЯГ в АЕЦ "Козлодуй" се намират 4481 касети. 2864 от тях са извадени от затворените и извеждани от експлоатация четири малки ВВЕР-440, останалите 1617 са от работещите в момента два ВВЕР-1000, от които ще продължи да се вади отработено гориво поне още 30 години. А ако към действащите два реактора се присъединят и планираните два нови блока по американската технология AP-1000, тези отпадъци ще нарастват все повече.
Близо хиляда тона ОЯГ лежат край Козлодуй
Общото тегло на ОЯГ в ядрената централа в края на миналата година е 996 176 килограма тежък метал – тоест уран и плутоний. Какви количества отпадъци АЕЦ "Козлодуй" е изпратила за преработка и съхранение досега в Русия от регулатора не могат да кажат. Не е ясно и какви са обемите, които ТВЕЛ трябва да върне от тези отпадъци в България, след като извлече от тях урана и плутония за изработка на рециклирано гориво, а остатъците високорадиоактивни вещества смеси с разтопено стъкло и сложи в контейнери за "вечно" погребване. Обемите за връщане ще се изчисляват по специална методика, която трябва да бъде съгласувана между ТВЕЛ и АЕЦ "Козлодуй", но това няма как да стане докато тече войната в Украйна и Москва е под санкции. Реалното връщане на този боклук няма да започне по-рано от десет години след уточняване на методиката, смята председателят на АЯР Цанко Бачийски.
Според него това време трябва да бъде използвано от България за проучвания и вземане на решение къде ще изгради своето хранилище за геоложко погребване на ОЯГ. Бачийски отбеляза, че обявените от служебния енергиен министър Владимир Малинов Финландия, Швеция, Швейцария и Франция могат да приемат българското отработено ядрено гориво само за преработка и съхранение, но не и за погребване.
Рано или късно България трябва да изгради свое такова съоръжение, което по оценки на регулатора би струвало на страната ни 5 млрд. лева. Началното финансиране на подобен проект може да дойде от събраните от работата на ядрената централа средства във фонда за управление на радиоактивни отпадъци, които към края на 2023 г. са малко под 412 млн. лв. Според регулаторния шеф влизането в експлоатация на два нови реактора ще допринесе за увеличаването на средствата в този фонд, тъй като те също ще трябва да правят отчисления за решаването на проблемите с генерираните в страна ядрени отпадъци.
Как става това във Финландия
Започването на проучване за хранилище за погребване на ОЯГ (то би могло да приема и остъклени отпадъци и използвано гориво с неизвадени уран и плутоний) е належащо да започне колкото се може по-скоро, защото отнема много време. Експертът от АЯР Боряна Чакалова отбеляза, че 40 години е работено по най-напредналия такъв проект в свотево мащаб - във Финландия. Този подземен склад е в процес на тестване и ще започне да приема ОЯГ в края на 2026 г. Това съоръжение е струвало около 3 млрд. евро.
Работата по него е започнала още през 1983 г. със сканиране и проучване на територията на цялата страна за подходящи терени за изграждането му – такива са гранитни и седиментни скали и солни формации. След това са били проучени сто терена, от тях са били избрани шест площадки, направени са им допълнителни анализи, екологични оценки и са проведени обсъждания с местното население, разказа Чакалова. Всъщност избраният терен, където през 2004 г. започва строежът на хранилището, не е този с най-добрите показатели за подобно съоръжение, а вторият, но жителите в негова близост са се съгласили да приемат ядрените отпадъци завинаги.
В момента в хранилището "Онкало", което се намира в близост до трите ядрени реактора на остров Олкилуота, около 240 км от столицата Хелзинки, се правят тестове за загробването на отпадъците на 420 метра дълбочина, докъдето ще стигат по подземни тунели камиони с веднъж обезопасените контейнери с ОЯГ. Те ще бъдат спускани в дупки, облицовани с дебели бетонни пръстени, които при запълването ще бъдат заливани с цимент, о всеки тунел допълнително ще бъде запечатван, обясни Чакалова. По думите ѝ теренът дълги години е изследван за земетресения, за състоянието и поведението на подпочвените води, за да може да се гарантира, че няма да се предизвика разхерметизиране на радиоактивните отпадъци до пълния разпад на йонизиращите елементи, което отнема стотици хиляди, дори над милион години. "Затова и най-важното е осигуряването на плътни, няколкостепенни защити срещу лъченията, но да не забравяме, че ние всъщност живеем в естествена радиационна среда", отбеляза Бачийски.
От останалите държави в света, работещи за изграждането на такива хранилища, най-напреднала и Швеция, където има избрана и лицензирана площадка и се прави подземна лаборатория, каза Чакалова. Швейцария и Франция също имат избрани площадки за подобно съоръжение, като Швейцария има разрешение за строеж, а Франция чака такова. В САЩ проучванията за терени за подземни складове за ОЯТ в момента са замразени, Русия също проучва свои терени, където да загробва образуваните досега остъклени отпадъци от преработката на ОЯГ, сред които ще са и изпращаните до 1988 г. отпадъци от малките реактори на АЕЦ "Козлодуй".
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде спрян за презареждане и планов ремонт
Ядреният боклук си е наша грижа
Не може да се погребват високорадиоактивните отпадъци в друга държава извън България, изрично заявиха и Бачийски, и заместникът му Борислав Станимиров. Освен ако няколко държани не се разберат да направят съвместно регионално хранилище в някоя от тях, но по думите им това много трудно може да стане.
Станимиров отбеляза, че затова е належащо в България да започнат сериозни изследвания за терен за подземното им погребван. "Досега проучвания на места са правени само на базата на данните на дружеството "Нефт и газ", събирани при сондиране в миналото. Засега е ясно, че в България има условия за изграждане на хранилище за геоложко погребване на ОЯГ, но трябва допълнително детайлно изследване", каза зам.-председателят на АЯР. Той отбеляза, че в световен мащаб се разглеждат различни подходи за загробване на високорадиоактивните отпадъци – освен минния подход като във Финландия, такъв е сондажният, какъвто са разглеждали в САЩ и при който се разчита повече на геоложката среда.
Станимиров отбеляза, че има различни варианти на концепции за погребването на ОЯГ, които зависят от вида на скалите, прогнозираните обеми на отпадъците, за да се вземе проектно решение. Но работата за подготовката му е нещо, което България не бива да отлага за последния момент, а да се ангажира не само с терен и технология, но и с информационна кампания сред обществото. Защото страхът на хората от радиоактивни отпадъци е естествен. Но ядреният бизнес си е взел поуките от авариите в АЕЦ, които макар и на брой под пръстите на едната човешка ръка са достатъчно сериозни, за да не иска никой да се повтарят, заявяват от АЯР.
