Все повече младежи в България прегръщат природозащитната дейност и устойчивия начин на живот. Те не само правят малки, екосъобразни промени в ежедневието си, но и търсят иновативни решения на големите екологични предизвикателства чрез инициативи като Panda Labs на WWF България.
Като всяко момиче на 18 години, Карина Йонкова от София обожава да излиза с приятели. Като хоби, тя и приятелите ѝ понякога обменят торби с органичен отпадък. които Карина и семейството ѝ компостират на вилата.
Тя се грижи за природата и като прави подаръци за многократна употреба.
Освен на компостирането и на щадящите природата дарове, Филип Фролошки от Варна е фен и на пестенето на енергия. Затова по собствените му думи той „побърква“ всички около себе си, като загася светлини, които не се ползват.
Александра Василева от Русе и Татяна Петкова от София всячески избягват найлоновите торбички и други предмети за еднократна употреба.
Александър Георгиев от София споделя, че винаги са го учили, че трябва „да оставим средата около себе си или в същото положение, или по-добра, отколкото сме я заварили“. Александър рециклира от малък, придружава родителите си на почиствания в природата, поправя беседки в квартала и в природен парк Витоша.
Дишаме все по-мръсен въздух, но не и според данните на измервателните ни станции
Все повече млади хора в България са загрижени за природата и устройват живота си така, че да ѝ вредят минимално.
Нараства и броят на младежите като Карина, Филип, Александра, Татяна и Александър, които не се задоволяват само с промени в ежедневието, а търсят начини активно да допринасят за опазването на околната среда.
Петимата се срещат покрай участието си в младежката програма за зелено предприемачество Panda Labs на природозащитната организация WWF България. Panda Labs стартира през 2017 година в Австралия, а от 2021 година има и българско издание, което се провежда с подкрепата на Фондация „Америка за България“ и социално отговорни компании.
Отворена за младежи на 15 – 25 години с интерес към науката, технологиите, предприемачеството, социалната отговорност и опазването на околната среда, програмата предизвиква участниците да създават бизнес решения на наболели проблеми като замърсяването с пластмаса, разхищението на енергия, изчерпването на изкопаемите горива и много други. По своите проекти младежите работят съвместно с ментори от света на науката, гражданския сектор и бизнеса като Кремена Дервенкова, изпълнителен директор на Асоциацията на българските лидери и предприемачи – ABLE и радетел за по-устойчиво производство на храна.
„Все повече млади хора са супер наясно с глобалните проблеми, с които се сблъскваме, и с това че всъщност те са поколението, което ще живее с последиците от тези проблеми и ще трябва да се справят.“, казва Кремена. Важен акцент според нея е фокусът на програмата върху справянето с проблемите – върху търсенето на конкретни решения. Това е обнадеждаващ подход и обяснява популярността ѝ.
Ключова е и практическата насоченост на Panda Labs.
„Това позволява и на дори не толкова проактивните младежи да им се запали искрата.“, споделя Лилия Аракчиева, която ръководи младежките програми на WWF България.
Над 650 младежи от 55 населени места в цялата страна са се включили в 11 издания на Panda Labs до момента.
Десетки са решенията, по които работят сформираните в програмата екипи. А седем са прототипите, създадени с финансиране от WWF България. Сред тях са екопелети от утайка от кафе, пестицид от естествени материали, биоразградими опаковки за яйца от водорасли, високопротеинов сладолед от остатъчни продукти от тиквени и слънчогледови семки, и мобилно приложение, което помага да намалим консумацията на вода вкъщи.
Филип и Карина работят в екип в две поредни издания на Panda Labs. Въпреки че прекратяват работа по своите разработки след края на програмата, идеите им за охладителна хидросистема за покривни пространства, която същевременно подгрява вода за битови нужди, както и за направата на хранителни опаковки от гъбен мицел привличат интереса на журито.
Освен че подобрява уменията на младежите за работа в екип, научните им познания и способността им да създават реални бизнес продукти, Panda Labs повишава чувствителността им към предизвикателствата, свързани с изменението на климата. Неслучайно много от участниците в програмата се ангажират трайно с търсенето на решения за по-устойчиво развитие.
През 2022 година участници в Panda Labs и други активни млади хора основават младежката екологична организация „ПанГея“, работеща с подкрепата на WWF България и днес надхвърляща 80 активни членове. 400 са последователите на групата „ПанГея“ в Дискорд. Татяна е председател на организацията, Карина и Александра са част от комуникационния ѝ екип, а Филип – един от най-активните нейни членове.
Днес, вече като част от екипа на WWF България, Александър помага с ориентацията на нови участници в Panda Labs и отговаря за комуникацията с общността на „ПанГея“.
„За мен е интересно как повече хора могат да бъдат въвлечени в темата [за екологията] и да има как да им се покаже, че това е нещо важно за всички, че не можеш просто да обърнеш глава в другата посока и да се правиш, че тези проблеми няма да те засягат в някакъв момент, понеже те най-вероятно ще засягат или теб, или хората, които остават след теб“, споделя той.
„ПанГея“ идва от „панда“ – символът на WWF и Panda Labs – както и от името на суперконтинента Пангея, някога обединявал земната суша в едно. Така се очертава необходимостта от обединени усилия в противодействието на климатичните промени. Това схващане е основополагащо за дейността на „ПанГея“. За целта членовете ѝ организират събития и акции за почистване и повишаване на осведомеността в цялата страна, а членството в организацията и в общността на „ПанГея“ в Дискорд е отворено за всеки, независимо от това къде се намира.
За усилията си да насърчава по-природосъобразен живот и опазване на околната среда сред младите хора, през 2023 година „ПанГея“ е номинирана за награда от Българска фондация Биоразнообразие в категорията „Най-успешна кампания, акция или инициатива, свързана с опазване на биоразнообразието и климата“.
Не номинации и награди мотивират младежите от „ПанГея“ обаче, а тревожните промени в климата, потърпевши от които сме всички.
„Всяка вечер, като седна да гледам новините с нашите, казват нещо за някакъв пожар в България или за наводнение някъде по света… Да видя нагледно как климатът се изменя и може да съсипе животите на супер много хора и го прави вече – мен лично това ме мотивира да продължавам да се интересувам и да се занимавам с екологично насочени неща“, споделя Карина.
Други участници в Panda Labs обвързват и професионалните си планове с екологичната тема.
Александра е студентка по архитектура и идеите ѝ за специализация са все по-тясно свързани с устойчивото развитие на планетата.
„Първоначално исках да се занимавам с реставрация, да реставрирам всички красиви сгради в градовете. Културното ни наследство е много важно, но бъдещето ни е също толкова важно и затова се спрях на това да работя върху бъдещата архитектура, а не да се възстановявам миналата.“, споделя тя. Бъдещият архитект мечтае за строителство, в което се използват по-екологични материали, както и за зелени спирки на градския транспорт.
Филип от своя страна планира да се посвети на науката и от тази есен ще е студент със специалност молекулярна биология.
Когато се присъединява към екипа на WWF България през 2022 година, Александър има пет предприемачески проекта зад гърба си и успех с набирането на финансиране за тяхната реализация. Въпреки своя интерес към предриемачеството и убеждение, че бизнесът е способен да предлага трайни решения, той е решил да се фокусира върху образованието – защото само така усилията биха стигнали до възможно най-много хора.
„Искам да променям средата тук, да мога да мобилизирам ресурс – материален и човешки – в посока на подобряване на средата, в която живеем. Надявам се бъдещето да е вдъхновено от природата, а не от краткосрочни печалби.“, споделя Александър.
Активни младежи като Александър, Карина, Филип, Александра и Татяна ни напомнят, че промяната започва с малки стъпки – с компостиране, пестене на енергия или намиране на нестандартни решения на големи проблеми. Те също така ни показват, че заедно можем да оставим света по-добър, отколкото сме го заварили.
