Над 370 милиона жени и момичета по света, или 1 на всеки 8, са били жертви на изнасилване или сексуално насилие, преди да навършат 18 години. Това сочат данни на УНИЦЕФ, публикувани в навечерието на Международния ден на момичетата на 11-и октомври.
Това е първият доклад с оценка на честотата и разпространението на сексуалното насилие спрямо деца на глобално и регионално ниво. Ако в изчисленията бъдат включени видове посегателства като онлайн и вербален тормоз, то засегнатите жени и момичета вече стават 650 милиона по света, или 1 на всеки 5.
Между 240 и 310 милиона момчета и мъже, или 1 на всеки 11, също са били жертви на изнасилване или сексуално насилие като деца.
Преживелите подобна травма са изложени като възрастни на по-голям риск от болести, предавани по полов път, злоупотреба с алкохол и наркотици, социална изолация, както и психични проблеми като тревожност и депресия, подчертават от УНИЦЕФ.
Майката на малтретираното 5-годишно дете в Пловдив и приятелят ѝ се признаха за виновни (видео)
Данните сочат спешната нужда от засилени действия за борба със сексуалното насилие спрямо деца, включително гарантиране, че всяко дете, което е пострадало, има достъп до подкрепа, справедливост, възстановяване и намаляване на риска от бъдещи травми. Необходимо е също затягане на законовите мерки, изграждане на по-добри национални системи за данни за проследяване на напредъка по проблема. Както и прилагането на международни стандарти като Международната класификация на насилието срещу деца.
Тези и други мерки ще бъдат обсъдени през ноември на първата Глобална министерска конференция за слагане на край на насилието срещу деца, която ще се проведе в колумбийския град Богота.
Коментарът на “Господарите”
Сексуалното насилие е пропито във всички страни и слоеве на обществото. Дете може да бъде подложено на сексуално насилие или експлоатация у дома, в училище или в квартала. За съжаление широкото използване на дигитални технологии също увеличава този риск. Най-често децата стават жертва на познат или на някого, на когото имат доверие. В същото време обаче много от тях не казват за това на никого.
Така, без помощ и в кошмара на преживяното, тези невинни животи биват съсипани. Често се стига до изолация, злоупотреба със субстанции и алкохол и дори физическо насилие над себе си и други.
Крайно време е да унижощим вредните механизми и норми, които увековечават сексуалното насилие и поддържат култура на страх и мълчание. Едновременно с това трябва да концентрираме усилията си върху защитата на подрастващите, като осигуряваме достъп до социална подкрепа, здравеопазване, образование и най-вече правосъдие.
Също така трябва да работим директно с децата, за да ги научим как да се предпазят и да потърсят помощ. А семейството и учителите трябва да са в състояние да идентифицират признаци на насилие и да се уверяват, че подрастващите получават постоянни грижи.
