"Ей, народ поробен, що си тъй заспал?" пита големият Стефан Стамболов в своя поема през 1873 година. Тогава - в контекста на Османската власт, познавайки историята, в която българският народ неведнъж е бил под чуждо владичество. Днес обаче въпросът остава все така актуален - а определението за народа, все така вярно.
В Деня на будителите се питаме - защо народът ни остава “заспал”, въпреки всички уроци, които би трябвало да е научил от историята? Спи, когато трябва да слуша внимателно какви ги “каканижат” политиците (по Вежди Рашидов), на които плащаме крупни заплати, за да взимат решения в обществена полза от парламентарната зала. Вместо обаче срещу тях да има гражданско общество, което да следи и разобличава лъжите им и да не допуска те да се говорят, а зад тях да се маскират крупни злоупотреби, обществото се забавлява с “цирка”, в който се е превърнал българският парламент. Радва се, когато му говорят “като на прости”, “защото аз съм прост и вие сте прости и се рабираме” (знаете чии е цитатът). Вместо да осъди простащината, обществото я проспива - явно така е по-лесно.
После спим и по време на избори. Дори в самия изборен ден. По време на предишните избори попитах едно младо и уж интелигентно момиче дали е отишло да гласува - “Цял ден спах, много ми се спеше”, отговори с усмивка тя. Хич не ми беше до усмивка при такъв отговор на мен. Защото осъзнавам, че хората като нея отново бяха милиони - над 4 милиона българи проспаха за пореден път правото си на глас. Не проспиват правото на псуване пред екрана или в коментарите в социалните мрежи, но когато трябва да са будни, изведнъж им се доспива. И така стремглаво вървим към поредните 8-ми избори за последните 3 години. Имаме пари - угаждаме си. Все пак се спи много спокойно, когато знаеш, че държавата е похарчила от парите на всички ни близо 1 милиард лева за избори, вместо да отидат за болници, училища, детски градини, пътища, хеликоптери и какво ли още не.
Спим колективно и след изборите. Никой не се интересува нито кой как се е добрал до парламента, нито какви ги върши там. Спим, докато ни лъжат от малкия екран, но рязко се събуждаме, ако някой си позволи да ги контрира и да изобличи лъжите. За справка вижте това видео:
Нападението срещу журналистиката е нападение срещу демокрацията (видео)
Важното е никой да не разваля съня на народа - той си е право и доживот ще бъде с предимство пред разни “глупости” като свободата на избор, свободата на словото, правото на справедливо правосъдие, на труд и възнаграждение за него и изобщо пред всички права на “лошата Европа”, които удобно проспиваме, за да не си разваляме спокойствието.
Днес пак е време някой да събуди този народ. Явно няма да са будителите, защото тях същият обича да ги мачка и унижава - какво ми се правят на някакви учени хора и стожери на демократичните ценности?! Я бързо да заспиват и те! Няма да ни събудят и уроците от историята - за съжаление тези, чието дело почитаме днес, отдавна са забравени на пищова за контролното по история в шести клас - за заветите им дори не може да се говори. Било е и забранено над 40 години - до 1989 година 1 ноември не е бил празник, защото някой някак е имал интерес дори веднъж в годината да не се сещаме да се “будим”. Защо ли?!
Но да се върнем към днешния 1 ноември. Все пак между нас има и незаспали хора. Все пак има и хора, които не просто са будни, а полагат усилия да събуждат “този заспал народ”. Нека ги почетем и им благодарим в днешния ден! А утре да си спомним колко са важни и ценни и как е по-добре да следваме тях, вместо да се обърнем на другата страна и да продължим този болезнен вечен сън.
Автор: Виктория Симеонова
