Българската здравна система отново звучи като диагноза: 426 места за специализанти, финансирани от държавата, а заетите – едва 120. Най-голямата липса е в малките градове. Данните са от здравното министерство, а диагнозата не е нова – повтаря се година след година.
Примери? В столичната педиатрия работят 47 вътрешни и 17 външни специализанти. От тях едва 8 са на държавна издръжка. Младите медици протестират, заплатите им остават ниски, а диалог с властта – няма.
Д-р Лилия Кръстева, специализант по педиатрия, го казва просто:
„Всички, които кандидатстваме и учим медицина, сме наясно със заплащането. И въпреки това го избираме.“
А после държавата се чуди защо всички избират чужбина.
Проблемът не е само в парите. А в отношението
От МЗ припомнят, че по нов проект се дават по 2,5 минимални заплати на специализанти в дефицитни специалности. На места предлагат дори бонуси, покриване на наем, ваучери. И все пак ефектът е нулев.
Причината? Много от тези места са в болници без кадри, апаратура или перспектива. Младите лекари не искат просто „пари за стаж“, а условия, в които да израснат. Да се учат от добри специалисти. Да останат.
Проф. Авджиева от педиатричната болница в София казва:
„Всички се оплакваме, че МЗ не полага грижи за специализантите, но това е само едната страна. Трябва и политика на болниците.“
„Местата ги има, хората ги няма“ не е стратегия
Когато 2/3 от държавно финансираните места за специализанти стоят празни, това не е просто лошо планиране. Това е пропуснат шанс да обучиш лекари. А след 10 години пак ще се чудим защо няма кой да ни лекува – особено в провинцията.
Здравеопазването не се лекува с формуляри. Нужно е:
-
Реално повишение на възнагражденията
-
Ясна пътека за професионално развитие
-
Достъп до модерно обучение и технологии
-
И най-вече – уважение към труда на младите лекари
Защото ако ги оставим да се борят със системата още от старта, единственият им избор ще е терминал 2.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!