България е 71-ва по свобода на медиите – до Чили и Коморските острови

България заема 71-о място в световния индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници“ за 2026 г., като отбелязва спад с една позиция спрямо предходната година. Така страната се нарежда между Чили (70-о място) и Коморските острови (72-о място) в класация, обхващаща общо 180 държави.

На върха на индекса традиционно доминират европейски държави – Норвегия, Нидерландия, Естония, Дания и Швеция, които се отличават със стабилна медийна среда и висока степен на независимост на журналистиката.

В същото време САЩ са на 64-о място, Русия – на 172-о, а Китай почти в дъното – на 178-о място, пише OFFNews.

На интерактивната карта към индекса България е отбелязана в кафяво – категория, която означава „проблематична“ ситуация със свободата на медиите. Това поставя страната в групата на държави със сериозни структурни и системни проблеми в медийната среда.

В анализа за България от „Репортери без граници“ се подчертава, че свободата на пресата е „крехка и нестабилна“, а независимите медии са малко и често подложени на натиск. Основните източници на информация за обществото са телевизиите (като БНТ, bTV и Nova) и онлайн медиите, докато печатните издания постепенно губят влияние.

Докладът обръща внимание на политическите зависимости в Съвета за електронни медии, които влияят върху редакционната независимост на обществените медии. Частните медии също са уязвими заради бизнес интересите на своите собственици, особено когато те са свързани с други регулирани сектори.

Сериозен проблем остава натискът върху журналисти – от сплашване от страна на политици до използване на медии за политически цели. Въпреки че периодите на политическа нестабилност понякога намаляват директния натиск, системният проблем остава.

Законодателната рамка в България формално осигурява защита на журналистите и е съобразена с европейските стандарти, включително практиката на Европейския съд по правата на човека. На практика обаче корупцията, слабата съдебна система и липсата на ефективност често позволяват нарушенията да останат ненаказани.

Докладът подчертава и широкото използване на т.нар. SLAPP дела – съдебни искове, целящи да сплашат и заглушат разследващи журналисти. Допълнително, медиите в България са силно зависими от рекламни приходи, голяма част от които се контролират от държавата. Разпределението на публични средства към медиите често е непрозрачно, което създава риск от политическо влияние.

Разследващите журналисти, особено тези, които работят по теми като корупция и организирана престъпност, често са обект на заплахи. Медии, които отразяват малцинствени групи или получават финансиране от чуждестранни фондации, също са подложени на враждебни кампании.

Физическите нападения и заплахите срещу журналисти – особено извън столицата и по време на избори – остават сериозен проблем, засилен от липсата на ефективни наказания за извършителите. Допълнително, непропорционалната употреба на сила от страна на полицията срещу журналисти при масови събития е посочена като системен недостатък.

Общият извод е, че въпреки наличието на формални гаранции, медийната свобода в България остава нестабилна и уязвима на политически, икономически и институционален натиск.