България е в топ 10 в света по връзка с природата

България и Хърватия са единствените държави от Европейския съюз, които попадат в топ 10 на страните с най-силна връзка с природата в световен мащаб. Това показва първото по рода си глобално изследване за връзката между хората и природния свят, публикувано в рецензираното научно списание за околната среда Ambio, пише NOVA.

Проучването анализира данни от над 56 000 души в 61 държави, като изследва как социални, икономически, географски и културни фактори влияят върху нагласите към природата. Данните са цитирани от Euronews.

В противоположния край на класацията се нареждат държави като Испания, Германия и Нидерландия, които са посочени като страните от ЕС с най-слаба връзка с природата.

Според изследването „връзката с природата“ е утвърдена научна концепция, описваща когнитивната и емоционалната ангажираност на хората към природната среда. Анализите показват, че хората, които усещат по-силна връзка с природата, много по-често предприемат екологично отговорни действия.

Изследователите откриват и ясна зависимост между по-високи нива на духовна нагласа и по-дълбока връзка с природния свят. Според авторите „социално-икономическите условия, биологичното разнообразие, духовността и отношението към технологиите са ключови фактори за силата на тази връзка“.

Учените подчертават, че насърчаването на по-силна връзка с природата може да бъде мощен инструмент за справяне с екологичните кризи, включително климатичните промени и загубата на биологично разнообразие. Обратно – ниската връзка с природата е идентифицирана като една от трите основни причини за унищожаването на екосистемите, наред с неравенството и приоритизирането на материалните ползи.

Фактори като висока степен на урбанизация, по-високи доходи и интензивно използване на интернет също се свързват с по-слаба връзка на хората с природата.

На европейско ниво парадоксът е очевиден. По данни на Европейската агенция по околната среда близо 40% от територията на Европа е покрита с гори, а над 26% от земята в ЕС е със защитен статут. Въпреки това биологичното разнообразие продължава да намалява, основно заради интензивни горски дейности.

През октомври европейските законодатели отхвърлиха проектозакон за наблюдение на „здравето на горите“, предложен от Европейската комисия през 2023 г. Той предвиждаше общоевропейска система за събиране на данни за състоянието на горите, пожари, вредители и суши с цел по-добра защита от трансгранични заплахи – мярка, която така и не получи политическа подкрепа.

Връзката с планината, земята и сезоните все още съществува – не благодарение на политики, а въпреки тях. Голямото предизвикателство обаче не е класацията, а въпросът дали тази връзка ще бъде опазена или постепенно ще бъде жертвана в името на урбанизацията и бързата печалба.