България и още 9 държави искат реформа за схемата за търговия с емисии

Скокът в цените на енергията пренареди дневния ред на срещата на върха на лидерите от Европейския съюз в Брюксел. Разговорите бяха доминирани от международните кризи, енергийната несигурност и разногласията между страните членки за това как Европа да реагира на новия ценови натиск.

Сред най-оспорваните теми се оказа предложението на България и още девет държави за задълбочен преглед на системата за търговия с въглеродни емисии. Идеята е чрез промени в механизма да се намали натискът върху сметките и върху бизнеса в условията на рязко поскъпване на енергията. Срещу това обаче се обявиха редица държави, сред които скандинавските страни и Нидерландия, според които подобен ход би отслабил зеления преход и би забавил отказа от изкопаеми горива, пише БНТ.

Десетте държави, сред които България, Италия, Полша, Унгария и Гърция, настояват да се преосмисли графикът за премахване на безплатните квоти за индустрията до 2034 г. Част от тях дори поставят въпроса за временно замразяване на търговията с вредни емисии. Така спорът в ЕС се очертава не около това дали цените са проблем, а около начина, по който да бъдат овладени в краткосрочен план.

Служебният премиер Андрей Гюров защити българския подход, като подчерта, че кабинетът се опитва да насочи помощта най-вече към уязвимите групи. По думите му нито една държава не може напълно да избегне подобен енергиен натиск, но е важно подкрепата да стигне бързо до най-засегнатите.

На фона на спора за цените, европейските лидери отново призоваха за деескалация в Близкия изток. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европа е готова да помогне за стабилизиране на региона и за гарантиране на свободни морски пътища, но едва когато военните действия спрат.

Срещата в Брюксел бе белязана и от друго сериозно разделение – блокираният от Унгария заем от 90 милиарда евро за Украйна. Въпреки участието на президента Володимир Зеленски чрез видеовръзка, европейските лидери не успяха да убедят Виктор Орбан да се откаже от ветото си. Унгарският премиер, както и словашкият му колега Роберт Фицо, обвързват промяна в позицията си с възстановяване на доставките на руски петрол по тръбопровода „Дружба“.

Тази позиция предизвика остри реакции от останалите лидери. Финландският премиер Петери Орпо заяви, че от хаоса и растящите цени печели най-вече Русия и затова натискът срещу Москва и подкрепата за Киев трябва да продължат.

Междувременно Виктор Орбан продължава да блокира и 20-ия пакет санкции срещу Русия, който ЕС се надяваше да одобри още в края на миналия месец. Така енергийната криза, войната в Близкия изток и разделенията около Украйна отново показаха колко трудно Съюзът стига до обща позиция в момент на натиск.