България най-накрая се сдоби с антидрон системи

България вече е придобила две антидрон системи от американската компания AXON, а в близко бъдеще се очаква доставката на още две. Това става на фона на засилените опасения около защитата на страната от безпилотни летателни апарати и отчетените проблеми в противовъздушната отбрана.

Около самата поръчка обаче остават редица въпросителни. Към момента няма официално обявена информация нито за стойността на закупените системи, нито за всички детайли около процедурата, по която е направена покупката, пише Mediapool.

Предстои военнослужещите да бъдат обучени да работят с новото оборудване. Не е ясно и колко време ще бъде необходимо, преди системите да бъдат напълно усвоени и да могат да се използват оперативно.

Амбицията на Министерството на отбраната е България да разполага общо с 10 подобни антидрон системи.

Първоначалната идея е необходимото оборудване да бъде финансирано чрез преференциални заеми по европейския механизъм SAFE. Към момента обаче няма публични данни проектът да е достигнал до етап, при който чрез него да бъдат осигурени всички планирани системи.

Затова за първите покупки се реагира по спешност с пари от националния бюджет.

Според информация от Министерството на отбраната скоро трябва да бъдат доставени още две антидрон системи. Очаква се и те да бъдат платени с бюджетни средства.

Механизмът SAFE е насочен към укрепването на европейската отбранителна индустрия, като финансирането поставя акцент върху европейски производители и съвместни поръчки между държави членки. Именно това означава, че придобиването на американско оборудване директно с национални средства върви по различна линия от дългосрочните планове за финансиране чрез европейския инструмент.

Необходимостта от нови способности за противодействие на дронове става все по-видима и за България.

Страната има сериозни затруднения с радарното покритие и противовъздушната отбрана, а възможностите на военната авиация остават ограничени. Навлизането на чужди безпилотни летателни апарати във въздушното пространство или на територията на страната допълнително поставя под въпрос готовността за бърза реакция при подобен тип заплахи.

Дроновете създават специфичен проблем за съвременните армии. Много от тях са малки, летят на ниска височина и могат да бъдат трудни за откриване от традиционните радарни системи.

Към това се добавя и чисто икономическият проблем. Самите безпилотни апарати могат да бъдат сравнително евтини, докато засичането и унищожаването им с конвенционални средства може да струва в пъти повече. Именно затова специализираните антидрон системи се превръщат във все по-важна част от отбранителните способности на европейските държави.

Темата е особено актуална и за региона. Само през последните дни около 100 дрона са били засечени в близост до румънското въздушно пространство.

На този фон придобиването на първите две системи и очакваната доставка на още две е стъпка към изграждането на по-сериозна защита срещу подобни заплахи. Въпросите обаче остават – колко струва оборудването, кога ще бъде напълно усвоено от армията и кога България действително ще разполага с планираните 10 антидрон системи.