НАП затяга събирането на задълженията: фирми се оплакват от запори без предварително предупреждение

Всичко от Gospodari.com
Gospodari.com
19.11.2026 7:50
0

Счетоводители сигнализират за зачестили случаи, при които Националната агенция за приходите (НАП) налага запори върху банкови сметки на фирми за сравнително малки просрочени задължения. По техни разкази мерките се предприемат още преди компаниите да са получили реална възможност да реагират и да платят доброволно.

В професионалната платформа „Професионална счетоводна общност“ счетоводител описва случай на фирма със задължения за ДДС и осигуровки в размер на малко под 8000 евро. Банковата ѝ сметка била запорирана, а за предприетите обезпечителни мерки той разбрал от електронно съобщение на НАП, позоваващо се на чл. 195 и чл. 200 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

По думите му преди това не е имало предупреждение или покана за доброволно плащане. След разговор с публичния изпълнител от НАП счетоводителят получил обяснение, че има централно указание задължения над 2500 евро да се събират по ускорена процедура, включително чрез директно налагане на запор.

Това твърдение обаче е разказ на участник в професионална дискусия и не е придружено от официален документ или потвърждение от приходната агенция.

Други счетоводители също споделят за запори при сравнително малки суми и кратки закъснения. Във форумите се описват случаи с просрочия от около 40, 180 и други сравнително ниски суми. Някои участници твърдят, че мерките се предприемат дори при закъснение от около десетина дни.

Според част от коментиращите засилената активност на НАП може да е свързана с търсене на по-висока събираемост, но има и предположения за връзка с допълнителното материално стимулиране на служителите. Тези твърдения са спекулативни и няма представени доказателства, че запорите се налагат заради бонуси.

Какво позволява законът?

ДОПК предвижда възможност за принудително събиране на изискуеми публични задължения, включително неплатени в срок данъци и осигурителни вноски. При започване на изпълнително производство публичният изпълнител изпраща съобщение, с което дава на длъжника седемдневен срок за доброволно плащане.

Съществената подробност е, че законът позволява обезпечителна мярка, например запор на банкова сметка, да бъде наложена едновременно с изпращането на съобщението. Така сметката може да бъде блокирана, преди да е изтекъл седемдневният срок. Целта е длъжникът да не може да изтегли или прехвърли средствата, които трябва да гарантират събирането на задължението.

Това обаче не означава, че НАП може да пристъпи към същинското принудително събиране, без да спази предвидения в закона ред и срока за доброволно изпълнение.

Постановлението за налагане на обезпечителна мярка може да бъде обжалвано в седемдневен срок от връчването му. Жалбата обаче не спира действието на запора.

След погасяване на задължението и натрупаните лихви обезпечението подлежи на отмяна. Законът предвижда и възможност за отмяна при съществена несъразмерност между наложената мярка и размера на публичното вземане.

Какво съветват счетоводителите?

Участници в професионалните дискусии препоръчват фирмите редовно да проверяват задълженията си в електронния портал на НАП. При установено просрочие съветът е то да бъде погасено възможно най-бързо, за да не се стигне до допълнителни разходи и блокиране на сметки.

Ако вече е наложен запор, препоръката е след плащането да се подаде писмено искане до публичния изпълнител за отмяна на обезпечителната мярка.

Случаите поставят въпроса доколко пропорционално се прилага законовата възможност за обезпечаване на публични вземания, особено когато става дума за малки суми и кратки просрочия. Засега описаните сигнали са от счетоводители и участници в професионални форуми, а не от официална статистика на НАП.

Коментирай

За да коментираш, трябва да влезеш
в профила си или да се регистрираш!

Вход / Регистрация

Още от Новини

Трябва да влезеш в профила си, за да използваш тази функционалност.