България не подкрепи трибунала срещу Путин за агресията към Украйна

България е сред четирите държави членки на ЕС, които не подкрепиха инициативата за създаване на специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин и други представители на руското ръководство за престъплението агресия срещу Украйна. Освен България, резолюцията не е подкрепена още от Унгария, Малта и Словакия.

Въпреки това Европейската комисия се присъедини към инициативата от името на Европейския съюз. Комисията се включи в Разширеното частично споразумение за Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна. Документът урежда институционалните, финансовите и административните механизми, по които бъдещият трибунал ще работи, пише Mediapool.

Трибуналът ще бъде базиран в Хага, Нидерландия. Инициативата е подкрепена от 36 държави, основно европейски. Сред тях са Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна, Великобритания и други. Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски държави сред подписалите.

Европейската комисия ратифицира от името на ЕС и конвенцията за създаване на Международна комисия за искове за Украйна. Този орган ще разглежда, оценява и определя искове за обезщетения за щети, загуби и вреди, причинени от Русия на Украйна и украинския народ.

Комисията за искове ще може да определя и размера на компенсациите по всеки отделен случай. Тя ще започне работа, след като бъдат събрани 25 ратификации и съответното финансово участие от държавите. ЕС вече е учредителен член на този орган.

От Брюксел обявиха и финансова подкрепа за създаването на двата механизма. Предвидени са 10 млн. евро за Специалния трибунал и до 1 млн. евро за Международната комисия за искове. Целта е структурите да могат да започнат работа възможно най-бързо след влизането им в сила.

Европейската комисия определя трибунала и комисията за искове като ключови международни инструменти за търсене на отговорност за престъпленията, свързани с войната в Украйна, както и за компенсиране на нанесените щети.

Съвместният ангажимент беше официализиран на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа. Организацията пое водеща роля в опита да се запълни юридическата празнина, оставена от Международния наказателен съд. Причината е, че МНС има ограничени възможности да преследва престъплението агресия в конкретния случай.

Министрите одобриха резолюция, която определя структурата и функциите на управителния комитет на трибунала. Този комитет ще следи работата на институцията, ще одобрява годишния бюджет, ще приема вътрешните правила и ще участва в избора на съдии и прокурори. Държавите, подкрепили инициативата, се ангажират да уважават независимостта на съдебния процес.

Украинският външен министър Андрий Сибиха определи момента като „точката, от която няма връщане“ в търсенето на отговорност за руската агресия. По думите му специалният трибунал вече се превръща в юридическа реалност, макар малцина да са вярвали, че това ще се случи.

Сибиха направи паралел с Нюрнбергските процеси и заяви, че Владимир Путин винаги е искал да остане в историята, а този трибунал ще му помогне да го направи – но като престъпник.

Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова държавите да приключат законодателните процедури и да осигурят необходимото финансиране, за да може трибуналът да започне работа възможно най-скоро. Той заяви, че времето Русия да бъде подведена под отговорност за агресията си бързо наближава.

Създаването на специален трибунал е сред основните цели на Украйна и нейните съюзници от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. Идеята е той да преследва не просто отделни военни престъпления, а самото престъпление агресия – тоест решението за нападение срещу суверенна държава.

Това престъпление е насочено към висшето политическо и военно ръководство. На практика това включва т.нар. „тройка“ – президент, премиер и външен министър, както и висши военни командири, участвали в планирането и ръководенето на войната.

Основната цел на трибунала е Владимир Путин, но засега е малко вероятно той скоро да бъде изправен пред съд. Докато е на власт, той, както и други представители на т.нар. „тройка“, ще имат защита от задочни процеси. Прокурорите могат да повдигнат обвинения срещу Путин и външния министър Сергей Лавров, но делата ще бъдат замразени, докато те напуснат постовете си.

Задочни процеси обаче могат да се водят срещу други високопоставени руски представители, сред които началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов, командирът на руските ВВС Сергей Кобилаш и секретарят на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу.

Възможно е под отговорност да бъдат търсени и високопоставени представители на Беларус и Северна Корея, ако се докаже, че пряко са подпомагали руската война срещу Украйна.

Трибуналът ще може да налага тежки наказания, включително доживотен затвор, конфискация на имущество и финансови санкции. Част от средствата ще бъдат насочвани към фонд за обезщетяване на жертвите.

Върховният представител на ЕС Кая Калас заяви, че не може да има справедлив и траен мир в Украйна без отговорност за Русия и за извършителите на престъпления срещу украинския народ. По думите ѝ Русия е избрала да нападне суверенна държава, да убива хората ѝ, да депортира украински деца и да краде украинска земя – и затова трябва да понесе отговорност.