България не учи: Само 3% от работниците се преквалифицират – страната е неподготвена за новите технологии

Анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС) констатира, че преходът към зелена и кръгова икономика и ускорената дигитализация изискват спешно преосмисляне на уменията в българската икономика. Основният извод е, че липсата на подходяща квалификация създава структурно несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда.

Проблемът е сериозен: делът на заетите лица (15–64 г.), участвали в обучение през последните 12 месеца, е едва 2–3%, което е драстично под средното за ЕС (около 11%). Трайно се търсят технически специалисти, ИКТ кадри, оператори и експерти по енергийна ефективност. Прогнозите на CEDEFOP показват, че до 2030 г. дефицитите ще са концентрирани в техническите професии и ИКТ, което налага ускорени регионални програми за преквалификация.

Конкретни секторни нужди:

• Енергоинтензивна индустрия: Умения за работа с нисковъглеродни и водородни технологии.

• Строителство: Внедряване на NZEB стандарти и работа с BIM (Building Information Modelling).

• Агро-хранителен сектор: Умения в прецизното земеделие (IoT, дронове).

• ИКТ: Киберсигурност и интегриране на изкуствен интелект.

Регионални дефицити (NUTS 2):

• Югозападен район: Нужда от напреднали дигитални умения (AI) и ESG отчетност.

• Югоизточен район: Приоритет са ВЕИ профили и мащабна преквалификация по линия на Фонда за справедлив преход за въглищните региони (Стара Загора).

• Северозападен район: Нужда от базови дигитални умения и техници за ВЕИ.

ИСС предупреждава, че недостатъчните инвестиции в НИРД, ограничената цифрова зрялост на МСП и ниският обхват на учене през целия живот създават риск от загуба на конкурентоспособност и социално напрежение, въпреки че са налице значителни европейски финансови ресурси. Необходими са спешни мерки като гъвкави форми на обучение, валидиране на придобити умения и бърза актуализация на учебното съдържание (STEM, ESG, BIM).