България в ролята на Орбан: пазим руския патриарх Кирил от санкциите на ЕС

Външният министър Велислава Петрова-Чамова коментира позицията на България по новия пакет от европейски санкции срещу Русия. Тя потвърди, че страната ни се противопоставя на включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък на Европейския съюз.

Politico: България възразява срещу части от новите санкции на ЕС срещу Русия

Според Петрова-Чамова санкциите срещу руския патриарх биха били по-скоро символични, отколкото ефективни. По думите ѝ те имат потенциал да се окажат контрапродуктивни, защото могат да бъдат използвани за антиевропейска пропаганда. Външният министър аргументира позицията си с това, че ограничаването на финансовите активи на духовника би могло да доведе до твърдения, че „Европа се намесва в църковните дела“, пише NOVA.

Петрова-Чамова подчерта, че според България санкциите трябва да имат реален икономически ефект. Целта, по думите ѝ, е мерките да доведат до ситуация, в която продължаването на войната да стане неизгодно решение и страните да бъдат принудени да седнат на масата за преговори.

Брюксел включи „духовника“ на Путин в новия санкционен списък

Патриарх Кирил е един от най-видните поддръжници на режима на Владимир Путин и на войната срещу Украйна. От 2022 г. насам той използва влиянието на руската православна църква, за да призовава руснаците за подкрепа на правителството. Московската патриаршия възприема православните християни в Украйна като част от собствената си зона на влияние, което доведе и до разкол на църквата в Киев.

ЕК настоява да се наложат санкции срещу патриарх Кирил още преди 4 години, но досега това не намираше подкрепа - заради съпротива от страна на унгарския премиер Виктор Орбан. Сега изглежда, че България е заела неговото място, допълва Булевард България.

Друг казус засяга дъщерни дружества на "Лукойл", които според Петрова може да повлияят негативно на енергийната сигурност на България. По думите ѝ - тази позиция е поддържана постоянно от българските власти.

По време на изявлението беше коментирана и темата със запалените дипломатически автомобили пред българското посолство в Северна Македония. Външният министър осъди инцидента и заяви, че подобни действия са резултат от среда, в която езикът на омразата се толерира и дори се утвърждава на високо политическо ниво.

България вече е представила позицията си по случая пред съвет „Общи въпроси“ в Брюксел, пред Съвета на Европа и пред ОССЕ във Виена. Петрова-Чамова заяви, че страната ни очаква от властите в Скопие не само да изяснят кой е извършителят, но и какви са мотивите зад деянието, както и какви мерки ще бъдат предприети.

Министърът беше попитана и за липсата на присъди по случаи на прояви срещу български клубове в Северна Македония, както и за строгото отношение към хора с българско самосъзнание като Драги Каров. Петрова-Чамова заяви, че е трудно да се коментира дейността на съдебната система в друга държава, но подчерта, че България редовно поставя темата на дипломатическо ниво.

По думите ѝ подобни прояви не трябва да остават безнаказани, защото това създава усещане за липса на правосъдие и за толериране на враждебно поведение. Според външния министър, когато няма законова реакция, това насърчава подобни действия и задълбочава напрежението.

Петрова-Чамова коментира и посещението на украинския посланик във връзка с решение на ДАНС. Тя обясни, че подобна комуникация е напълно нормална в дипломатическата практика, тъй като представителите на чужди дипломатически мисии често търсят информация, когато става дума за техни граждани.

Външният министър уточни, че Министерството на външните работи не може да коментира мотивите зад решенията на ДАНС. По думите ѝ ролята на МВнР в подобни случаи е свързана с дипломатическата комуникация, а не с тълкуване на основанията за действията на службите.