Българските болници признават за най-малко вътреболнични инфекции в Европа, експертите не вярват на статистиката

България отчита едва 4% вътреболнични инфекции – процент, който е два пъти по-нисък от средното за Европа според последното мащабно проучване на ECDC. Докато на континента 8% от хоспитализираните пациенти се заразяват по време на престой в лечебно заведение, у нас официалната статистика отчита по-ниски стойности. Експертите обаче са категорични: това не е знак за по-добро здравеопазване, а за масово неотчитане на реалния брой инфекции. Данните за България, събрани от 23 болници, показват тревожни несъответствия – цели 29% от инфекциите са с неясен произход, а това говори за пропуски в докладването.

Специалистите напомнят, че най-честите вътреболнични инфекции са свързани с уринарната и дихателната система, както и тежки сепсиси. Проф. Емма Кьолеян обяснява, че през последните години грам-отрицателните бактерии изместват Staphylococcus aureus като водещ причинител и все по-често са полирезистентни – правещи лечението трудно и продължително. Най-голямата злоупотреба с антибиотици обаче остава извън болниците, където общопрактикуващите лекари често ги предписват без нужда, ускорявайки развитието на резистентност.

В болниците най-рискови са интензивните отделения, където масовата употреба на антибиотици създава условия за резистентни щамове. Най-уязвими групи са възрастните пациенти, хората с диабет и тези с множество придружаващи заболявания.

Предстоящата наредба за контрол на вътреболничните инфекции въвежда задължителни микробиологични изследвания при прием на пациенти от рискови категории, както и изолиране на носители на полирезистентни бактерии. Изпълнението обаче изисква повече средства, оборудване и единични болнични стаи – дефицит, който здравната система не е преодоляла.

Лекарите предупреждават, че без строга антибиотична политика и реално докладване на инфекциите, антибиотичната резистентност ще продължи да се увеличава, а вътреболничните инфекции ще останат „скритата епидемия“ на българското здравеопазване.

Коментарът на "Господарите"
Разминаването между българската статистика и европейските данни не е просто технически детайл – то е симптом. Симптом за система, която предпочита да изглежда здрава на хартия, вместо да се изправи пред реалните си проблеми. Когато половината Европа отчита 8% вътреболнични инфекции, а ние – едва 4%, логичният въпрос е: откъде идва това чудодейно „здраве“? От по-висока хигиена и по-добри болници? Или от нещо далеч по-прозаично – неотчитане, премълчаване, административен комфорт.

България от години страда от хроничната липса на прозрачност в лечебните заведения. Вътреболничните инфекции са тема, която болниците избягват – защото води до проверки, санкции, лоша репутация. Така вместо да се борим с реалните патогени, се борим с числата. И докато на хартия излизаме в по-добро състояние от Германия, Италия или Франция, реалността в болниците – претоварени отделения, недостиг на персонал, масова употреба на антибиотици без контрол – говори друго.

Новата наредба е стъпка напред, но без реален ресурс – лаборатории, изолационни стаи, обучен персонал – тя рискува да остане поредната административна поправка. Без прозрачност и отчетност не може да има доверие, а без доверие – не може да има здравеопазване, което реално лекува, а не просто статистически „здравее“.