Пациентите и техните близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като условие за хоспитализация или извършване на операция. Дарителската бележка не може сама по себе си да бъде задължително изискване за лечение, ако подобно условие не е предвидено в нормативен акт. Това заявява Министерството на здравеопазването в официален отговор до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ).
Позицията на Министерството идва след сигнал на АПАЗ за практика в лечебни заведения, при която от пациенти се изискват бележки за определен брой кръводарители, преди да бъдат приети или да им бъде извършена планова операция.
АПАЗ настоява за проверка след сигнал за пациенти, принуждавани да даряват кръв
Повод за сигнала е конкретен случай, при който лечебно заведение отказва да признае кръводаряване, извършено в Регионалния център по трансфузионна хематология в Стара Загора. Като причина е посочено, че дарителите трябвало да са дали кръв в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.
От Министерството категорично разграничават доброволното кръводаряване от задължението пациентът да осигурява дарители. „Кръводаряването в Република България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност“, посочват от МЗ.
Според ведомството осигуряването на кръв и кръвни съставки за лечебния процес е част от организацията на системата по трансфузионна хематология и не следва тази отговорност да бъде прехвърляна върху пациентите и техните близки.
От Министерството подчертават, че доброволното кръводаряване трябва да бъде насърчавано заради необходимостта от поддържане на достатъчни количества кръв. Това обаче е различно от поставянето на условие пациентът първо да намери определен брой дарители, за да получи медицинска помощ.
МЗ дава становище и по въпроса дали лечебно заведение може да откаже дарителска бележка, само защото кръвта е дарена в друг регион на страната. Според Министерството действащата нормативна уредба не поставя общо териториално ограничение, което да изисква кръвта за конкретен пациент да бъде дарена в определен град или област.
„Сам по себе си фактът, че кръводаряването е извършено в друг град или област, не представлява нормативно основание официален документ, удостоверяващ извършеното кръводаряване, да бъде отказан единствено поради мястото на неговото издаване“, се посочва в отговора.
Министерството уточнява още, че дарителската бележка е документ, свързан с организацията и отчитането на кръводаряването, и не трябва да ѝ се придават правни последици, които не са предвидени в нормативната уредба.
По конкретния случай МЗ посочва, че обстоятелствата трябва да бъдат изяснени чрез информация от съответното лечебно заведение за организацията и основанията за поставеното изискване. Ако бъде установена практика без основание в действащото законодателство, Министерството ще предприеме необходимите действия за нейното преустановяване.
От АПАЗ определят позицията на здравното ведомство като важна стъпка към прекратяване на практики, които поставят пациентите и техните семейства в допълнително тежка ситуация.
От организацията подчертават, че не оспорват необходимостта от повече доброволни кръводарители, но недостигът на кръв не трябва да се решава чрез прехвърляне на отговорността върху болния човек и неговите близки.
Пациент, който очаква операция, не би трябвало едновременно с тревогата за здравето си да бъде принуждаван да търси дарители сред свои роднини, приятели и колеги, за да изпълни неформално условие за лечение. От АПАЗ настояват и вече извършено кръводаряване да не бъде отказвано единствено заради това, че е направено в друг град.
Организацията ще проследи действията на Министерството на здравеопазването по конкретния случай и дали лечебните заведения ще получат ясни указания за недопускане на подобни практики.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!