Банки, телекоми и големи търговци може да плащат 33% данък върху свръхпечалбата

Министерството на финансите предлага въвеждането на еднократен данък върху свръхпечалбите на определени бизнес сектори през 2027 г.

Мярката ще засегне банки, застрахователни и презастрахователни дружества, телекомуникационни компании, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци с поне пет обекта за продажба на храни, пише „Сега“.

Производствени предприятия, транспортният сектор и земеделието няма да попадат в обхвата на допълнителното облагане.

Данъчните промени за 2027 г.: Обещания за по-висок праг за ДДС и повече облекчения за семейства (видео)

Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова избраните сектори формират около 60% от свръхпечалбата, реализирана във всички икономически дейности.

Предложението предвижда за всяко дружество да бъде изчислена средната му годишна данъчна печалба за периода 2020–2025 г. Към нея ще се добавят 20%, които ще бъдат приемани за нормално увеличение на печалбата.

Ако печалбата през 2027 г. надхвърли тази референтна стойност, разликата ще бъде облагана допълнително със ставка от 33%.

Така всяко предприятие ще бъде оценявано спрямо собствените му финансови резултати от предходните шест години, а не спрямо средните показатели за целия сектор.

Допълнителният налог няма да замества стандартния корпоративен данък от 10%, а ще се начислява само върху определената като свръхпечалба част.

Предвижда се данъкът да действа еднократно – само през 2027 г.

Според оценката на Министерството на финансите мярката може да донесе около 1,035 млрд. евро допълнителни приходи в бюджета.

Около 90% от очаквания данък трябва да бъде внесен авансово още през годината. Част от средствата ще бъдат използвани за финансиране на увеличените данъчни облекчения за деца и деца с увреждания, както и на други предложени данъчни преференции.

От Министерството на финансите аргументират предложението с поредицата от кризи през последните години – пандемията от Covid-19, енергийната криза, високата инфлация, прекъсванията във веригите за доставки и геополитическата нестабилност.

Според ведомството ефектът от тези процеси е бил различен за отделните отрасли. Докато част от бизнеса е понесъл сериозни загуби и по-високи разходи, други сектори са отчели значително увеличение на печалбите.

МФ посочва, че част от този ръст не е резултат единствено от по-висока производителност или инвестиции, а и от външни фактори като високи пазарни цени, ограничения в предлагането, инфлация и пазарна концентрация.

Предложенията предстои да преминат през законодателната процедура, преди евентуално да влязат в сила от 2027 г.