Напрежение между финансовото министерство и БНБ заради данък „свръхпечалба“

Сериозно разминаване между две от водещите финансови институции в България. Финансовият министър Гълъб Донев и управителят на Българската народна банка Димитър Радев влязоха в публичен задочен спор за предложеното въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките. Донев обвини Радев в политическа намеса, а централната банка отговори, че оценката на рисковете за финансовата система е част от нейните правомощия.

Повод за размяната на позиции стана предложението на Министерството на финансите за допълнително облагане на печалбите в няколко икономически сектора, включително банковия.

Първоначално идеята беше представена от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, а на 28 септември зад нея застана и вицепремиерът Гълъб Донев, пише Mediapool.

Предложението на финансовото министерство е през 2027 г. да бъде въведен еднократен данък върху печалбите на определени предприятия.

За изчисляването му ще се използва средната положителна печалба на всяко дружество за периода от 2020 до 2025 г., увеличена с 20%.

Ако през 2027 г. дадено предприятие реализира печалба над определения праг, превишението ще бъде обложено с допълнителен данък от 33%.

Предвижда се мярката да обхване не само банките, но и други сектори на икономиката.

Според Министерството на финансите допълнителните приходи ще позволят финансирането на по-големи данъчни облекчения за семействата с деца, включително за деца с увреждания.

Още на 25 септември управителят на БНБ публикува специално изявление, в което предупреди за възможните икономически последствия от допълнителното облагане на банковия сектор.

Според Радев печалбата на банките не бива да се разглежда единствено като потенциален източник на приходи за държавния бюджет.

Той обясни, че част от нея се използва за натрупване на капиталови буфери, които позволяват на финансовите институции да отпускат кредити, да поемат рискове и да посрещат евентуални икономически сътресения.

Управителят на централната банка предупреди, че допълнителното данъчно облагане може да има последици и за клиентите. Банките биха могли да реагират с по-високи лихви по кредитите, по-строги условия за кредитиране или промени в депозитните си продукти.

Според него подобно развитие би могло да ограничи инвестициите и потреблението, което на свой ред да се отрази върху икономическия растеж и останалите данъчни приходи. Радев подчертава, че това са потенциални последици, чийто размер трябва да бъде оценен чрез икономически анализ.

Позицията на централната банка предизвика реакция от страна на финансовия министър.

На 28 септември, попитан от журналисти за критиките на Радев, Гълъб Донев заяви, че според него управителят на БНБ е излязъл извън институционалните си правомощия.

Финансовият министър определи изявлението като намеса в политическия процес и обвини Радев, че застъпва политически тези.

Донев защити предложения данък с аргумента, че извънредните печалби трябва да бъдат използвани и в подкрепа на българската икономика и държавния бюджет.

Той постави въпроса дали е приемливо значителна част от тези средства да бъдат изнасяни извън страната, вместо да бъдат реинвестирани в България.

Финансовият министър използва и решението на международната рейтингова агенция Fitch Ratings като аргумент в защита на предложените данъчни промени.

На 25 септември агенцията потвърди кредитния рейтинг на България на ниво BBB+ и повиши перспективата пред него от стабилна на положителна.

Според Донев фактът, че перспективата е подобрена непосредствено след представянето на данъчните предложения, показва, че агенцията не разглежда промените като заплаха за инвеститорите.

В мотивите на Fitch обаче повишаването на перспективата е обвързано основно с намалената политическа несигурност и възможностите за структурни реформи.

Малко след изявлението на Донев Българската народна банка публикува нова позиция, в която отхвърли обвиненията за участие в политическия процес.

От централната банка обясниха, че анализът на мерки, които могат да окажат влияние върху банковия сектор, кредитирането и финансовата стабилност, е част от нейните институционални задължения.

БНБ припомни, че решенията за данъчната и бюджетната политика са от компетентността на правителството и Народното събрание. Централната банка обаче има правомощия да оценява възможните последици от тези решения.

От институцията подчертаха още, че независимостта ѝ е основен принцип на Евросистемата и че професионалните ѝ оценки трябва да бъдат изготвяни независимо от политически съображения.

БНБ заяви, че няма да участва в политически полемики и ще продължи да представя експертните си оценки в рамките на законовите си правомощия.

Предложението за еднократно облагане на свръхпечалбите предстои да премине през необходимите законодателни процедури.

Финансовото министерство очаква мярката да осигури допълнителни бюджетни приходи, докато управителят на БНБ настоява да бъдат отчетени и възможните последствия за кредитирането, инвестициите и икономическия растеж.

Окончателното решение за въвеждането на данъка предстои.