История, потопена преди десетилетия, изплува на повърхността – легендарният мост „Шейтана“, който десетилетия наред бе скрит под водите на язовир „Копринка“, отново се показа, след като нивото на водата рязко спадна тази година.
Каменните сводове на моста, някога оживен път между Казанлък и Павел баня, днес се извисяват като призрачен паметник на миналото. Мястото привлича любопитни погледи и събужда спомени за живота в Долината на Тунджа, преди тя да бъде наводнена заради изграждането на язовира през 50-те години на XX век.
История, скрита под водата
Строежът на язовир „Георги Димитров“ – старото име на „Копринка“ – започва в средата на 40-те години и завършва през 1955 г. Под водите му остават плодородни земи, цели села, махали и пътища, заедно с техните истории.
Сред тях е и мостът „Шейтана“, за който се смята, че е построен в началото на XX век и е бил основна транспортна връзка над река Тунджа. Тук са минавали първите автомобили и каруци в региона.
Под водите на язовира са потопени още и руините на село Виден с църквата „Свети Атанасий“, както и уникалният археологически обект – древната столица на Одриското царство Севтополис.
Мистерията на името
Произходът на името „Шейтана“ остава загадка. За разлика от по-известния Дяволски мост над река Арда, за този каменен мост няма запазени легенди.
Местните хора само гадаят – дали опасните брегове и силните течения на реката са му дали страховитото прозвище, или формата на сводовете му, отразена във водата, е напомняла за дяволски образ? Възможно е името да е по-ново и да е дошло от рибари или жители, впечатлени от непредсказуемия и опасен характер на язовира.
Камъкът, който пази спомените
Днес мостът „Шейтана“ стои като мълчалив свидетел на промените, които човешката ръка е донесла на този край. Той е не просто архитектурно съоръжение, а символ на потопените спомени и загубените села, които язовирът е скрил под своите води.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!