BIRD: Делото „Агромах“се проваля, на съд отиват дребните риби

След повече от десетилетие разследване едно от най-емблематичните дела за злоупотреби с публични средства по времето на управлението на ГЕРБ – това за строителството на магистрала „Струма“ – върви към безславен финал, алармира BIRD. Най-важните обвиняеми така и не стигнаха до съд, а в крайна сметка обвинителният акт обхваща само трима души с далеч по-скромни роли.

Става дума за делото, известно като „Агромах“, което започва през 2015–2016 г. с шумен прокурорски щурм, гръмки обвинения за пране на пари, организирана престъпна група и укриване на милиони от държавата. То включва и драматични епизоди като откриването на един милион евро, скрит в дамска чанта с банкноти от по 500 евро, които били „елегантно“ прибрани в пликове. По-късно, сумата е върната на бизнесмен, свързан с фирмата „Агромах“, въпреки претенции от други юридически лица. До ден-днешен не е напълно ясно какви са били основанията за това решение на прокуратурата.

Европа глобява България с 60 милиона лева заради компрометирани от ГЕРБ обществени поръчки

Делото обаче ще се запомни най-вече с факта, че основните фигури в схемата – бивши директори, управители и висши служители, сред които Николай Чивиев и Маргарита Попиванова – са с прекратени обвинения. В някои случаи основанията дори са „деянието не е извършено“, а не че не е доказано. Само трима души остават пред съда – Ганчо и Георги Георгиеви, както и Лилко Крумов, който освен за участие в ОПГ, е обвинен и за данъчни престъпления.

Случаят с „Агромах“ е поредният пример за системен проблем в наказателното преследване на високопоставени случаи на корупция. След първоначален медиен шум, последвали арести и акции, делото се размива с времето, ключови обвиняеми отпадат, и накрая на съд отиват само „дребните риби“. Практиката се наблюдава и при други знакови случаи – като (не)разследването за изчезналите милиони около строителството на магистрала „Хемус“, където чували с над 60 милиона лева мистериозно сменят ръце, а прокуратурата не намира повод за обвинения.

ЕС проверява пътищата в България, построени с европари

BIRD уточнява, че друга съществена особеност е, че подобни дела често се падат на съдии, които преди са работили в закрития Специализиран съд. В случая с „Агромах“ делото е разпределено на съдия Вилислава Ангелова – бивша спецсъдийка, известна с твърдата си позиция срещу корупцията, но и с участието си в други политически чувствителни дела. Подобна практика поражда съмнения за преднамерено разпределение, макар и формално да се следва системата за случайно разпределение.

Парадоксът на делото „Агромах“ е, че въпреки изчезнали публични средства, съмнителни пари в пликове и съмнителни връзки с властта, няма сериозни последици. Съдебният процес започва едва през лятото на 2025 г., точно когато давността за някои от престъпленията вече наближава.

Зелена светлина за АМ "Струма": Оттеглиха жалбите срещу изграждането на последния незавършен участък

Много наблюдатели виждат в този случай симптом на по-дълбок проблем – липса на реална политическа и институционална воля за разследване на корупцията по високите етажи на властта. Вместо това делата бавно се „отработват“, шумът затихва, обвиненията се размиват, и накрая виновни няма.

В същото време, голяма част от обществото остава без отговори - Къде са изчезнали парите? Кой наистина е отговорен? И защо държавните институции, включително прокуратурата, изглеждат неспособни (или нежелаещи) да стигнат до истината?