Бивш шеф на БТК съди България за стотици милиони евро заради закона "КТБ"

Бившият собственик на БТК – люксембургската компания „B2 Инвестмънт С.а.р.л.“, е завела иск срещу българската държава за 125 млн. евро – сума, събрана принудително през 2020 г. от синдиците на фалиралата КТБ след съдебно решение. Компанията претендира и за над 91 млн. лв. лихви, като твърди, че е била ощетена от действията и бездействието на държавните институции.

През 2018 г. Софийският градски съд осъжда „B2 Инвестмънт“ да върне сумата, тъй като тя е била използвана от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев за придобиване на дял в БТК. Решението влиза в сила през 2019 г., а средствата са събрани година по-късно. През 2021 г. обаче Конституционният съд обявява законовия текст, позволил на синдиците да предявят такъв иск срещу трети лица, за противоконституционен.

Компанията твърди, че тази норма е била противоконституционна още от приемането ѝ и че Народното събрание е трябвало да уреди последиците след решението на КС, включително и за вече приключили дела. Според нея бездействието на парламента е довело до имуществена вреда, за която държавата носи отговорност.

Министерството на финансите отхвърля претенциите с аргумента, че противоконституционността на текста не обезсилва влезлите в сила съдебни решения. Освен това в момента тече отделен спор относно съдебната такса по делото. При материален интерес от над 336 млн. лв., таксата е изчислена на над 13,4 млн. лв.. Компанията твърди, че не може да я плати, което ограничава правото ѝ на справедлив процес. Съдът временно я намалява на 20 000 лв., но МФ обжалва това решение, настоявайки, че финансовата невъзможност не е доказана и че акционерите на дружеството разполагат със значителни средства.

Казусът е изключително важен, тъй като може да създаде съдебен прецедент, който да повлияе на бъдещи дела, свързани с КТБ и прилагането на противоконституционни закони.

Коментарът на "Господарите"

Случаят с иска на „B2 Инвестмънт“ срещу България е показателен за сложните последици от законодателни промени, направени „ad hoc“ след фалита на КТБ. От една страна, държавата трябва да защитава публичния интерес и да си възстанови неправомерно източени средства. От друга, отмяната на законов текст като противоконституционен поставя въпроси за това дали вече приключили дела могат да бъдат преразглеждани.

Този казус повдига и по-широк дебат – за отговорността на законодателя, когато промените в законите се оказват противоконституционни, както и за баланса между държавния интерес и защитата на частната собственост. Изходът от делото може да се превърне в прецедент не само за България, но и за начина, по който държавите в ЕС носят отговорност за законодателните си решения.