За първи път от 2020 г. Върховният касационен съд допусна юридическа промяна на пола и имената в актовете за гражданско състояние на четирима транссексуални. Различни състави на Гражданската колегия постановиха три решения и едно определение по дела, разгледани след ключовото произнасяне на Съда на Европейския съюз от март 2026 г., съобщи специализираният сайт Lex.bg.
Решенията бележат обрат в практиката на българските съдилища. От образуването на тълкувателното дело във ВКС през 2020 г. подобни производства първоначално бяха спирани, а след тълкувателното решение от 2023 г. молбите за промяна на вписания пол, имената и ЕГН на транс хора обичайно бяха отхвърляни.
През 2021 г. Конституционният съд прие, че понятието „пол“ в Конституцията трябва да се разбира единствено в биологичния му смисъл. Съдът посочи, че промяна на вписания пол въз основа на полово самоопределяне може да бъде допусната при интерсексуални състояния, когато половата принадлежност не е еднозначно биологично определена.
През 2023 г. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС прие с 28 срещу 21 гласа, че действащото българско законодателство не предоставя възможност съдът да разреши промяна на пола, имената и ЕГН в актовете за гражданско състояние на човек, който заявява, че е транссексуален. Решението стана задължително за съдилищата.
Един от съставите на ВКС обаче отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. На 12 март 2026 г. европейските магистрати постановиха, че правото на ЕС не допуска държава членка да забранява промяната на данните за полова идентичност на свой гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава от Съюза. Съдът подчерта и че национален съд не може да бъде обвързан от тълкуване на конституционен съд, когато то създава пречка пред прилагането на европейското право.
Делото, поставило началото
В основата на продължилата близо десетилетие съдебна сага стои казус от 2017 г. Български гражданин, регистриран при раждането си като мъж, поискал от Община Стара Загора в акта му за раждане да бъде вписан женски пол. Настоявал също собственото, бащиното и фамилното му име да бъдат променени, така че да съответстват на женската му идентичност.
Общината отказала, а последвалите решения на районния и окръжния съд също не разрешили промяната. През 2020 г. казусът стигнал до ВКС и довел последователно до тълкувателното дело, сезирането на Конституционния съд и преюдициалното запитване до Съда на ЕС. Сега ВКС окончателно е допуснал промяната на пола и имената на молителя.
Върховните съдии приемат, че правото на личен живот включва възможността човек да определя и изразява своята полова идентичност. Според тях ограничаването на тази възможност единствено заради биологичното разбиране за пола, липсата на подробна законова процедура или позоваването на морални и религиозни норми би представлявало неравно третиране.
Още три конкретни случая
По друго дело ВКС окончателно разреши промяна от женски към мъжки пол, както и съответната промяна на имената. Магистратите посочват, че решението на Съда на ЕС е задължително за българските съдилища и че националната уредба трябва да бъде тълкувана в съответствие с европейското право.
По трети казус върховните съдии също отмениха отказа на по-долната инстанция. При решаването на случая са отчетени заключенията на психологическа и съдебно-психиатрична експертиза, както и свидетелски показания за трайния характер на половата идентичност на молителя.
В четвъртия случай Районният съд в Асеновград първоначално отхвърлил молбата, но Окръжният съд в Пловдив разрешил промяната. След протест на прокуратурата казусът стигнал до ВКС, който отказал да допусне касационно обжалване. Така решението за промяна на пола и имената останало в сила.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!