Брюксел иска повече „Произведено в Европа“ в обществените поръчки

Европейската комисия представи нов пакет от промени, с които иска да пренареди начина, по който в Европейския съюз се провеждат обществените поръчки. Основната цел е парите на европейските данъкоплатци да се използват по-целенасочено за подкрепа на европейското производство, европейските технологии и иновациите, а зависимостта от външни доставчици – най-вече от Китай, да бъде ограничена.

Новите предложения залагат на по-стратегически подход при възлагането на обществени поръчки. Идеята е държавните институции и публичните органи да не избират автоматично най-евтината оферта, а да отчитат и по-широк набор от фактори – качество, надеждност, устойчивост, сигурност на доставките и принос към европейската икономика.

Така Брюксел иска обществените поръчки да се превърнат не само в административна процедура, а в инструмент за индустриална и технологична политика.

Един от основните акценти е т.нар. принцип „Произведено в Европа“, пише NOVA.

Чрез него Европейската комисия иска да даде предимство на компании, които произвеждат в Европейския съюз, в Европейското икономическо пространство и в държавите от Западните Балкани. Целта е по-голяма част от публичните средства да остават в европейската икономика и да подпомагат развитието на местни индустрии и технологични решения.

Според представената логика оферти от трети държави ще могат да бъдат предпочетени само ако са значително по-изгодни ценово – например при разлика от над 20 процента.

Паралелно с това се затяга контролът върху подозрително ниските оферти.

Това е важна промяна, защото според Брюксел в редица случаи компании извън ЕС печелят обществени поръчки с цени, които изглеждат изкуствено ниски – често благодарение на държавна подкрепа, по-слаби регулации или ограничен достъп за европейски фирми до собствените им пазари. Новите правила трябва да дадат възможност подобни оферти да бъдат проверявани по-строго и при необходимост да бъдат ограничавани.

Промените обхващат ключови за европейската икономика и сигурност сектори.

Сред тях са чиповете, облачните услуги, телекомуникациите, чистите технологии, както и по-традиционни индустрии като производството на алуминий и цимент. Идеята е ЕС да стане по-малко уязвим в стратегически области, в които през последните години се натрупаха опасения за прекомерна зависимост от внос.

Част от този по-широк пакет е и Европейският закон за иновациите, представен от българския еврокомисар Екатерина Захариева, която отговаря за стартъпите, научните изследвания и иновациите.

Тази инициатива е насочена към една стара слабост на обществените поръчки – че много иновативни и млади компании практически не могат да участват в тях.

Досега стартъпите често отпадаха още в началото, защото не отговаряха на класическите критерии – голям оборот, дълга история, много клиенти или възможност да предложат най-ниската цена. А точно при тях най-голямото предимство обикновено е не мащабът, а новата идея, технологията или по-доброто решение.

Затова Европейската комисия предлага при т.нар. иновативни обществени поръчки да се оценява много по-сериозно реалната стойност на предложението.

По думите на Захариева качеството трябва да тежи поне 50 процента в оценката, а иновативният елемент – поне 15 процента. Така цената няма да бъде единственият или водещ критерий, а компаниите ще имат стимул да предлагат по-добри и по-модерни решения, а не просто най-евтиния вариант.

Предвижда се и ускоряване на процедурите.

Според предложението договорът трябва да бъде възложен до 60 дни след приключването на процедурата. Това е съществено, защото при новите технологии забавянето често прави доброто решение остаряло още преди реалното му внедряване.

Европейската комисия иска също да улесни трансграничните обществени поръчки.

Идеята е няколко държави да могат по-лесно да правят общи поръчки за скъпи и стратегически технологии, които трудно биха финансирали сами. Като примери се посочват квантовите технологии и термоядреният синтез – области, в които ресурсът, експертизата и рискът са твърде големи за една държава поотделно.

Това означава, че ЕС се опитва да насърчи не само повече европейско производство, но и повече европейско сътрудничество в технологичното развитие.

В по-широк план предложенията показват и промяна във философията на Брюксел.

Дълги години обществените поръчки бяха разглеждани предимно като механизъм за постигане на най-ниска цена и формално спазване на процедурите. Сега Европейската комисия иска те да се превърнат в инструмент за икономическа сигурност, индустриално развитие и технологична независимост.

На практика това е и политически сигнал.

Брюксел все по-открито признава, че глобалната конкуренция – особено в отношенията с Китай – вече не е само въпрос на свободен пазар, а и на стратегически интереси, контрол върху ключови технологии и защита на собствената икономическа база.

Предложенията на Комисията обаче още не са окончателно приети.

Те предстои да бъдат обсъдени както от Европейския парламент, така и от държавите членки. Именно там ще се реши доколко твърдо ЕС ще приложи курса към „по-европейски“ обществени поръчки и доколко ще отвори системата за стартъпи и иновативни компании.