Бургас се е справил с деца - "ловци на педофили" (видео)

Преди три години в Бургас са регистрирани две преписки за групи деца, които се самоопределяли като „ловци на педофили“. Младежите били повлияни от телевизионно предаване, организирали се и успели да уговорят среща между непълнолетно момиче и мъж. След срещата върху него било упражнено физическо насилие.

Случаят обаче показва и как институциите могат да реагират, преди подобно поведение да се превърне в практика. Местната комисия за борба с противообществените прояви, заедно с други институции, започнала работа с децата.

Според секретаря на комисията Десислава Василева към момента няма информация за подобни групи в Бургас, но темата продължава да се обсъжда с учениците.

Тя посочва, че децата в тази възраст лесно се увличат по подобни идеи, защото имат нужда да се доказват. Важна роля има и семейната среда – сред проблемните случаи често става дума за деца, които прекарват много време без достатъчен родителски контрол.

Експертът настоява при тежки престъпления и повторни прояви да има по-сериозни мерки. Особено важно е и осъзнаването, че заснемането и разпространяването на насилие не е неутрално действие, а може да бъде форма на участие в агресията.

Коментарът на "Господарите"

Тук има един много важен урок: не е достатъчно да кажем на децата кое е добро и кое е лошо. Трябва да им покажем къде свършва гражданската позиция и започва престъплението.

Да подадеш сигнал за човек, за когото смяташ, че представлява опасност за дете – това е отговорно поведение. Да си направиш „акция“, да го примамиш, пребиеш, унижиш и заснемеш – това вече е насилие. И фактът, че извършителите са убедени, че „ловят педофили“, не го превръща в справедливост.

Историята от Бургас е ценна именно защото показва, че превенцията може да работи, ако институциите реагират навреме, говорят с децата и работят и със семействата. Защото когато подобно поведение бъде оставено без реакция, „играта на справедливост“ много лесно може да се превърне в реално престъпление.

И още нещо – човекът зад камерата не е просто публика. Когато снимаш унижението, смееш се и после го разпространяваш, ти вече си част от механизма на насилието.