Държавният дълг ще ни излиза все по-скъпо - лихвите догодина са 1,4 млрд. евро

Разходите на България за лихви по държавния дълг ще надхвърлят 1,4 млрд. евро през 2027 г. Това е четири пъти повече спрямо 2022 г., когато плащанията са били под 350 млн. евро. Данните са на икономиста Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Според него нарастващите лихвени разходи са пряко свързани с увеличаването на държавния дълг и бюджетните дефицити. Сумата, която държавата ще плаща на кредиторите си догодина, се доближава до средствата, които правителството планира да събере чрез нови данъчни мерки.

Предложеният пакет включва данък върху свръхпечалбите, увеличение на данъка върху служебните автомобили и личното ползване на фирмени активи, облагане на ваучерите за храна и по-висок акциз за по-мощните автомобили. Очакваните приходи от тези мерки са около 1,4 млрд. евро.

Нов дълг за 2,25 млрд. евро

Само преди дни България пое нов външен дълг в размер на 2,25 млрд. евро.

„Бюджетният дефицит трябва да се финансира. Иначе казано – трябва да вземеш назаем, за да похарчиш повече, отколкото събираш“, коментира Лъчезар Богданов.

Планираният бюджетен дефицит за 2026 г. е 7,2 млрд. евро. Според икономиста условията по последните емисии все още са добри, но периодът на нулевите или почти нулевите лихви вече е приключил.

Само по новите емисии България ще плаща над 100 млн. евро годишно лихви, изчислява Богданов.

Държавният дълг може да надхвърли 51 млрд. евро през 2028 г.

Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро в края на 2026 г., или 30,1% от брутния вътрешен продукт.

Прогнозите на Фискалния съвет сочат, че до 2028 г. задълженията на страната могат да надхвърлят 51 млрд. евро, което би представлявало 35,7% от БВП.

В продължение на години България беше сред държавите в ЕС с най-ниско съотношение на дълга към БВП. То се задържаше около 24%. С нарастването на задълженията обаче тази картина се променя.

Коментарът на "Господарите"

България все по-скъпо плаща за бюджетните си дефицити. Само за пет години разходите за лихви се очаква да нараснат четири пъти, а догодина държавата ще отделя над 1,4 млрд. евро само за обслужване на дълга.

Това е сериозен сигнал за състоянието на публичните финанси. Докато правителствата търсят нови данъци, с които да запълват бюджетните дефицити, все по-голяма част от публичните средства ще отива за плащания към кредиторите, вместо за обществени услуги и инвестиции.

Особено важен е въпросът какво се случва с парите, които държавата заема. Дългът сам по себе си не е непременно проблем, ако финансира инвестиции и създава дългосрочна стойност. Но когато задлъжняването се използва основно за покриване на текущи разходи, тежестта му остава за следващите бюджети.

А сметката в крайна сметка се плаща от данъкоплатците.