Доклад на Сметната палата сочи, че общини продължават да отчитат имоти по занижена данъчна оценка

Осчетоводяването на общински имоти по занижена данъчна оценка вместо по справедлива стойност, близка до пазарната, остава една от най-сериозните системни слабости във финансовите отчети на общините. Това показват обобщените данни в Доклада за извършените от Сметната палата през 2025 г. одити на годишните финансови отчети (ГФО) на бюджетните организации за 2024 г.

Докладът вече е публикуван на интернет страницата на одитната институция и е изпратен за сведение до министъра на финансите, както и до парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Одитите са довели до корекции на неправилни счетоводни отчитания в общинските финансови отчети на стойност близо 2,205 млрд. лева. Въпреки отчетеното намаляване на общия брой грешки, Сметната палата посочва, че редица системни пропуски продължават да изкривяват реалната картина на финансовото управление в местната власт.

Един от най-често срещаните проблеми е оценяването на общинските имоти по данъчна оценка, вместо по справедлива стойност, основана на пазарни критерии, както изискват правилата на Министерството на финансите. Според одитния доклад през 2024 г. само седем общини формират 55% от общата стойност на неправилно признатите активи, или 555,056 млн. лева.

Одиторите уточняват, че данъчната оценка може да бъде използвана при първоначалното признаване на имотите, но само когато представлява надежден индикатор за тяхната справедлива стойност. Особено важно е и друго обстоятелство. Законът за общинската собственост не допуска продажба на имоти под данъчната им оценка. Когато обаче тя е значително под пазарната, това може да създаде предпоставки общинско имущество да бъде придобито на силно занижени цени.

Проблемът не е нов. Сметната палата определя тази практика като системна слабост и в одитите на финансовите отчети за 2020, 2021, 2022 и 2023 г.

Сред трайните слабости остава и неправилното счетоводно отразяване на дяловото участие на общините в търговски дружества. Допускат се неточности при отчитането на промени в инвестициите, което води до некоректно представяне на притежаваните дялове, акции и свързаните с тях приходи.

Този проблем присъства в одитите на Сметната палата още от 2016 г.

Неправилното начисляване и отчитане на амортизации също остава сред най-често срещаните нарушения. Одиторите установяват грешки при определянето на разходите, начисляването и отписването на активи, както и при използването на неправилни параметри.

През 2024 г. осем общини са формирали 42% от общата стойност на неправилно отчетените разходи в отчетите за приходите и разходите. Само при тях размерът на некоректно отчетените разходи достига 141,4 млн. лева.

Според Сметната палата това е системен проблем, който се повтаря във всички одити на общинските финансови отчети от 2017 г. насам.

Докладът обръща внимание и на сериозни слабости във вътрешния контрол върху авансовите плащания към доставчици. Често общините не анализират предоставените аванси и не проверяват дали срещу тях действително са извършени строително-монтажни работи или услуги. Вместо това средствата се отчитат директно като текущ разход или се капитализират като активи без реално изпълнение на договорите.

В редица случаи местните власти не предприемат и съдебни действия за възстановяване на средствата при неизпълнение от страна на изпълнителите. И тази слабост е констатирана последователно в одитите за 2021, 2022 и 2023 година.

В резултат на извършените проверки през 2025 г. в годишните финансови отчети на общините за 2024 г. са направени корекции в балансите на обща стойност 1,130 млрд. лева. От тях близо 909 млн. лева са корекции при активите, а 221 млн. лева – при пасивите.

Според Сметната палата тези промени гарантират по-честно представяне на финансовото състояние на общините и осигуряват по-надеждна информация за вземането на управленски решения както на местно, така и на национално ниво.

Сметната палата установи, че десет общини имат сериозни нарушения във финансовата отчетност

Одитната институция подчертава, че ролята ѝ не се изчерпва с установяването на нарушения.

"Корекциите в процеса на одита са най-ефективният инструмент", посочва Сметната палата. Именно благодарение на тях броят на немодифицираните одитни мнения за общинските финансови отчети е нараснал с 54%, след като установените грешки са били отстранени още по време на одитния процес.

Освен това институцията отправя методически препоръки към Министерството на финансите за усъвършенстване на счетоводната рамка и уведомява компетентните органи при съмнения за нарушения.

През 2025 г. Сметната палата е изпратила информация за 38 общини до АДФИ, 6 до НАП, 1 до прокуратурата и 1 до Комисията за противодействие на корупцията. Всички одитни доклади са предоставени и на съответните общински съвети, като за 125 общини е уведомено Министерството на финансите, а за 51 – Националното сдружение на общините.

Паралелно с това институцията следи внедряването на Интегрираната финансово-информационна система за общините (ИФИСО), която трябва да ограничи техническите счетоводни грешки чрез автоматизация.