ЕК прогнозира свръхдефицит и забавяне на икономиката на България

Европейската комисия прогнозира забавяне на икономическия растеж на България през 2026 г. и увеличаване на бюджетния дефицит над 4% от БВП през тази и следващата година. Това става ясно от пролетната макроикономическа прогноза на ЕК, публикувана в четвъртък.

Според прогнозата след ръст на икономиката от 3,1% през 2025 г., през 2026 г. брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 2,5%. Това е понижение спрямо предишните очаквания на Еврокомисията, която през есента прогнозираше ръст от 2,7%. За 2027 г. очакванията са икономиката да се разшири с 2,2%.

В същия ден вицепремиерът Иво Христов не отрече възможността България да завърши годината с т.нар. „малък свръхдефицит“ — около 1 процентен пункт над допустимия таван от 3%. По думите му Европейската комисия би трябвало да прояви известен толеранс към страната.

ЕК прогнозира и по-висока инфлация през 2026 г. Очакванията са тя да достигне 4,2%, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени. През 2027 г. инфлацията би трябвало да се забави до 2,6%. Основните причини за поскъпването според Еврокомисията са по-високите енергийни цени, свързани с конфликта в Близкия изток, както и поскъпването на храните, пише Mediapool.

Най-притеснителната част от прогнозата е свързана с бюджета. След като през 2025 г. дефицитът на България е достигнал 3,5% от БВП на начислена основа, ЕК очаква той да нарасне до 4,1% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г.

Според анализа трайното увеличение на дефицита от 2022 г. насам се дължи основно на по-високите разходи за социални грижи и заплати в публичния сектор. Особено силен е натискът в сектори като отбраната и вътрешната сигурност. Допълнителен ефект са имали и държавните инвестиции в „Българския енергиен холдинг“, които са добавили около 0,3% към дефицита през 2025 г.

Еврокомисията отбелязва, че след оставката на правителството в края на 2025 г. България функционира с удължителен бюджет. При липса на нови мерки се очаква разходите да продължат да надвишават приходите.

Публичните инвестиции според ЕК ще останат относително стабилни през прогнозния период. Те ще бъдат подкрепени от по-бързото изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г., от по-доброто усвояване на средства от ЕС и от планирани доставки на отбранително оборудване през 2027 г.

Държавният дълг също се очаква да расте. Според прогнозата той ще се увеличи от 29,9% от БВП през 2025 г. до 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г. Макар тези нива да остават сравнително ниски спрямо много други държави в ЕС, посоката е към ясно увеличение.

ЕК очаква конфликтът в Близкия изток да има негативен ефект върху българската икономика през 2026 г., най-вече чрез по-високи цени на енергията. Това ще ограничи покупателната способност на домакинствата и ще отслаби потребителското доверие.

Публичното потребление ще продължи да подкрепя икономическия растеж, но с по-умерен темп. Частните инвестиции също се очаква да се забавят спрямо високите нива от 2025 г.

Прогнозата предвижда и забавяне на ръста на заплатите. След увеличение на компенсацията на един нает с 10,4% през 2025 г., през 2026 г. ръстът се очаква да спадне до 5,7%, а през 2027 г. — до 4,3%.

Пазарът на труда обаче ще остане напрегнат. Безработицата е достигнала исторически минимум от 3,5% през 2025 г., но недостигът на работна ръка продължава в сектори като промишлеността, строителството, образованието и здравеопазването. ЕК очаква безработицата леко да се повиши — до 3,7% през 2026 г. и 3,9% през 2027 г.

Така прогнозата на Европейската комисия очертава по-бавно растяща икономика, по-висока инфлация през 2026 г., нарастващ дефицит и увеличаващ се дълг — комбинация, която поставя сериозни въпроси пред бюджетната политика на България.