Фалшиви съобщения за глоби, пратки и банки атакуват потребители

Поредна вълна от фишинг измами атакува потребители у нас. Става дума за активни SMS-и, изпращани уж от Националното тол управление, в които се твърди, че има неплатени глоби или такси. Паралелно с това се разпространяват и фалшиви имейли от името на известни куриерски фирми и банки, пише NOVA.

И в двата случая целта е една и съща - потребителят да бъде подведен да въведе данни за банковата си карта или друго платежно средство. Измамниците се представят като доверен източник - банка, държавна институция или куриерска компания, за да създадат усещане за достоверност.

Схемите не са нови, но продължават да се развиват и да се повтарят в различни кампании. В момента активни са няколко вида измами: SMS-и за неплатени тол такси или глоби, имейли за проблем с пратка от името на популярни куриерски компании и фалшиви съобщения от банки.

Експертите съветват потребителите да бъдат особено внимателни при всяко съобщение, което ги подканва да отворят линк и да въведат лични или финансови данни. Често фалшивите текстове съдържат правописни и пунктуационни грешки. Друг важен сигнал е адресът на подателя - в много случаи имейлът няма нищо общо с официалния домейн на съответната институция или компания.

Една от потърпевшите разказва, че е получила имейл, според който има проблем с пратка и трябва да плати определена сума, въпреки че в този момент не е очаквала никаква доставка.

Според експерта по киберсигурност Любомир Тулев целта на хакерите обикновено е или да съберат малки суми, които не будят подозрение, или да получат достъп до финансови данни. В примера с фалшивите куриерски съобщения често се иска плащане на дребна такса - например под 4 евро, но реалният риск е много по-голям.

Причината е, че след въвеждането на данните за картата потребителят не губи само малката сума, а фактически предоставя на измамниците достъп до платежния си инструмент. Така те могат да се опитат да изтеглят значително по-големи суми.

Мартин Бакърджиев, директор в глобална компания за дигитални плащания, обяснява, че има случаи, в които парите могат да бъдат възстановени, но има и ситуации, в които това не е възможно. По думите му банковите системи са сигурни, но само докато потребителят сам не предостави „ключа“ към тях.

Експертите предупреждават, че ако човек вече е въвел данните си, дори все още да не са изтеглени пари, рискът остава висок. Данните, веднъж попаднали в ръцете на измамници, не могат да бъдат „прибрани обратно“. Най-сигурната реакция е картата веднага да бъде блокирана и преиздадена.

Активна остава и измамата със SMS-и за несъществуващи неплатени глоби или тол такси. Този път съобщенията имитират сайта на ТОЛ управлението. Експертите напомнят, че фалшивите сайтове на институции и големи компании често копират визуалната идентичност на оригиналите, но могат да бъдат разпознати по адреса, грешките в текста и съмнителните линкове.