Правителството в оставка на Росен Желязков внесе в парламента промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които доходите от наем на църковни имоти се освобождават от данъци. Мотивът на Министерския съвет е, че тези средства подпомагат „нестопанската мисия“ и социалните функции на вероизповеданията. Въпреки че Българската православна църква (БПЦ) притежава апетитни сгради в центъра на София, отдадени за магазини и заведения, тя от години отказва да декларира тези приходи като стопанска дейност. През 2023 г. НАП се опита да извърши проверка, но тя беше „замразена“ след смъртта на патриарх Неофит и така и не е подновена. Новата преференция идва на фона на огромни държавни субсидии – само за 2025 г. вероизповеданията получиха над 78 млн. лв. от бюджета, като лъвският дял е за БПЦ.
В България явно има два вида бизнес – такъв, който плаща данъци, и такъв, който се прикрива зад расото. Пълен абсурд е в центъра на София да се отдават площи за офиси и луксозни магазини на пазарни цени, но доходите от тях да се водят „религиозна дейност“. Мотивът, че облагането на тези наеми било „финансовата тежест“, е връх на фискалния цинизъм, особено когато държавата вече налива десетки милиони субсидии всяка година. Иронично е как НАП намира сили да проверява всяка бакалия, но пред портите на Светия синод „смирено“ спира ревизиите с повод и без повод. Докато обикновените търговци се борят с касови апарати и касови бележки, Църквата получава законов лиценз да оперира като имотна империя с нулев данък. Това не е подкрепа за милосърдието, а официално признание, че в държавата има зони, в които законите на кесаря просто не важат.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!