Глобалното затопляне топи ледниците с катастрофална скорост

Светът е загубил около 5% от своята ледникова маса за периода между 2000 и 2023 година, показват последни научни данни, представени по време на климатичната конференция на ООН COP30 в Белем, Бразилия. Информацията беше съобщена от Джеймс Къркъм, главен учен от инициативата „Ambition for Melting Ice“ (AMI). Според него някои региони като Кавказ и Централна Европа са пострадали дори по-тежко – там загубата на лед достига една трета или повече, пише NOVA.

Къркъм подчерта, че топенето на ледниците е изключително чувствително към повишаването на глобалната температура. Само допълнително затопляне с 0,1°C води до още 2% загуба на ледникова маса. Ако климатичните промени продължат по сегашния сценарий и глобалните температури се покачат с 3°C до края на века, светът може да се сбогува с около половината от всичката си ледникова маса. Ограничаването на затоплянето до 1,5°C би съхранило значително количество лед – в някои региони до 25 пъти повече.

Въпреки това експертите са все по-песимистично настроени относно постигането на целта за 1,5°C. Бил Хеър, основател на „Climate Analytics“, заяви по време на панела, че тази цел вече изглежда нереалистична. Според него светът може да се стреми към предел от около 1,7°C, но това изисква радикално ускоряване на мерките за ограничаване на емисиите. Това включва премахване на въглищата до 40-те години на века, отказ от природния газ през 50-те години и постепенно спиране на петрола до 60-те години, както и значително намаляване на метановите емисии в енергетиката и селското стопанство.

Експертите предупредиха, че прекрачването на прага от 1,5°C увеличава риска от необратими процеси в криосферата — зоната на леда на Земята. Крис Стоукс, професор по глациология от Университета Дърам, уточни, че за Гренландия и Антарктида дори 1°C е опасна граница. Това означава, че настоящият път на затопляне вече поставя големи ледени покривки в сериозна опасност.

Текущите прогнози, които сочат затопляне с между 2,5°C и 2,9°C, правят почти неизбежно покачването на морското равнище с няколко метра в следващите столетия. Според Стоукс политиците по света трябва да започнат да планират дългосрочна адаптация към това бъдеще, независимо от краткосрочните усилия за ограничаване на емисиите.

Влиянието на топенето на ледниците вече се усеща в много региони по света. Пам Пиърсън от Международната климатична инициатива за криосферата (ICCI) отбеляза, че Венецуела и Словения вече са изгубили всичките си ледници — въпреки че това все още не е официално признато.

В Бангладеш комбинацията от топенето на хималайските ледници и покачването на морското ниво застрашава около 180 милиона души, посочи А.К.М. Саифул Ислам, водещ автор в Междуправителствения панел по климатични промени (IPCC). Той предупреди, че градското планиране в страната изостава спрямо мащаба на рисковете.

От своя страна Луис Даниел Лямби от CONDESAN посочи, че в Андите загубата на тропически и субполярни ледници има не само екологични, но и огромни културни последици. В Еквадор ледниците са част от националната идентичност и тяхното изчезване променя начина, по който общностите възприемат своята среда и културни традиции.

Експертите подчертаха, че климатичната криза унищожава не само природни ресурси, но и човешки истории, култура, памет и социална сплотеност. Според тях тези „неикономически загуби“ трябва да бъдат признати като ключов аспект в борбата с глобалното затопляне. Стоукс призова научната общност да свързва сухите данни с реални човешки истории, за да може обществото по-ясно да осъзнае мащаба на климатичните последици.

💬 Топенето на ледниците вече не е научен проблем, а пряка заплаха за нашето ежедневие. Докладите от COP30 ясно показват: светът губи лед със скорост, която надхвърля всички предишни прогнози. А ледът не е просто „естествен пейзаж“ – той е регулатор на климата, резервоар на прясна вода, бариера срещу катастрофално покачване на морското равнище.

Глобалното затопляне не е „предупреждение“, а факт. Всеки месец виждаме наводнения, суши, климатични бежанци и разходи, които държавите трудно поемат. А времето за реакция се топи със същата скорост, с която изчезват планинските ледници.

Въпросът вече не е дали климатичната криза е тук, а дали политиците ще действат преди последствията да станат необратими.