Хората стават все по-стресирани, по-гневни и тревожни, твърди доклад

Ръст на тревожността, стреса и гнева в световен мащаб през последното десетилетие показва проучване, цитирано от ДПА. Изследването на Института „Галъп“ - „Състоянието на емоционалното здраве в света през 2025 г.“, обхванало хора над 15 г. в 144 страни и региона, установява, че през 2024 г. 39% от възрастните са изпитали силна тревога в предишния ден, а 37% — силен стрес, като тези стойности са особено високи в държави, засегнати от конфликти.

В сравнение с 2014 г. нивата остават с 5 процентни пункта по-високи, въпреки че през 2024 г. тревожността леко е спаднала спрямо пика след пандемията. 32% от анкетираните съобщават за физическа болка, докато тъгата и гневът са съответно 26% и 22% — всички тези показатели са по-високи спрямо преди десет години.

Жените по-често докладват за тъга, тревожност и физическа болка в сравнение с мъжете, пише БТА.

Докладът, който ще бъде представен на Световния здравен форум в Берлин, предупреждава, че лидерите често пренебрегват емоционалното здраве, фокусирайки се предимно върху икономическите показатели. Авторите обръщат внимание, че нарастващите негативни емоции намаляват вниманието и устойчивостта на хората и правят обществата по-уязвими, въпреки че положителните чувства все още остават широко разпространени.

Тези данни не са само още един статистически доклад — те са алармена лампа. Когато почти 4 от 10 възрастни изпитват силна тревога и стрес, това означава сваляне на общото ниво на устойчивост на обществото: по-ниска продуктивност, повече болнични, влошено вземане на решения и повишен риск от социални конфликти. Лидерите не могат да разчитат само на икономически показатели — емоционалното здраве трябва да влезе в центъра на политиките.

Конкретни стъпки, които следва да се предприемат незабавно: национални програми за психично здраве с ясни финанси, разширяване на достъпа до безплатни и конфиденциални услуги, мерки за превенция на насилието и тормоза, регулиране на работното време и подкрепа за служителите на първа линия. Не на последно място — кампании за намаляване на стигмата и обучение за разпознаване на кризи в общността и на работното място.

Цената на бездействието е висока — за отделния човек и за обществото. Време е емоционалното здраве да стане приоритет за всички, които управляват публични ресурси.